В Харманли се проведе първата международна научно-приложна конференция под надслов "Контакт на езици и култури. Българският език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци", организирана от катедрата "Български език като чужд" на Софийския университет и Асоциацията на преподавателите по български език като чужд.
Изучаването на български език от чужденци не може да се разглежда извън общата картина на обучението по български език за гражданите на страната ни. А тя показва, че близо половината от завършващите средно образование у нас са функционално или базово неграмотни, въпреки декларираната на всички равнища загриженост и ангажимент към образованието по роден език. Проблемът е особено болезнен за младите български граждани, чийто семеен език не е български.
Инерцията и липсата на смелост и последователност в образователните политики на практика лишават тези деца от възможност за образование, квалификация и успешна реализация в обществото. Не е особено по-добра картината с езиковата компетентност и на учениците, за които българският език е роден. За съжаление опитите на професионалисти и ангажирани с темата граждани да предложат адекватни подходи към обучението по български език се изопачават и употребяват за лични и политически цели.
На този фон преподаването на български език и култура на чужденци, временно или постоянно живеещи в страната ни, заслужава внимание и грижа, защото то може да даде тласък за модернизирането и поставянето на обучението по роден и национален език на практическа основа. От друга страна едва ли можем да очакваме, че чужденците, които пребивават в страната ни, ще уважават законите и порядките в обществото ни и ще се приспособят успешно, ако останат затворени в своя език и общности без да разбират и говорят езика на държавата ни – българския.
С разсъждения и опит по тези въпроси и с впечатления от конференцията в предаването "За думите" гостуват две представителки на организаторите и участниците в събитието – доц. Венера Байчева и Мила Милиева.
Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..
В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...
Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов...
Писателката Елена Алексиева отказа престижната награда за своя роман "Вулкан", връчена от Национален дарителски фонд "13 века България". Това се случи след..
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg