Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Дарислав Николов

Дигитализацията на медицината – въпросителни и удивителни

д-р Дарислав Николов
Снимка: БНР

Ако в скоро време ви се е случило да чакате в някой ветровит коридор на поликлиника да ви прегледат за актуалния за сезона грип, сигурно сте се замислили – дали това не може вече да стане от разстояние?

Телемедицината е само един от аспектите, в които се променя медицината. Друг е въпросът дали ще останем доволни, ако алгоритъмът не ни предпише антибиотик, както сме го помолили, за да съкратим с ден-два дискомфорта, а е програмиран да се води от по-общи съображения като това да предпазва човечеството от антибиотична резистентност. 

Ще спечелят ли технологиите битката за по-добро човешко здраве, или все пак трябва да продължим да създаваме лекари, които различават симптом от причина? Не на последно място се питаме как ще се променят ролята на лекаря и връзката му с пациентите? Има ли опасност изкуственият интелект да измести хората? Дигитализацията на медицината е тема на разговора с д-р Дарислав Николов, специализант по анестезиология и интензивно лечение в болница "Пирогов":

"Много може да се каже за набиращия скорост изкуствен интелект и ролята му в медицината. Само позитиви. А негативите са откъм медицинския персонал, защото изкуственият интелект може много бързо и много неприятно да измести качеството на нашата работа. Разбира се, човешкият фактор липсва при ИИ, но, за да може да извлечем максимално позитиви, трябва да работим успоредно с напредващите компютърни науки

На мнение съм, че при напредващите технологии хората трябва да ги използват  и прилагат във всички сфери. А медицината у нас може би разчита на стари слави и отрича (малко или много) новите лечения, препоръките, асоциациите, които ги създават, както и изкуствения интелект, защото смятат, че човешкото е най-силното. Но всъщност работата на човешкото с компютърното може да доведе до много по-добри резултати в лечението и разбира се, в диагностиката на заболяванията."

Д-р Николов сравни изкуствения интелект с блендер за информация, който приготвя вкусно "ястие" и спестява търсенето в Гугъл и четенето на множество статии по дадена тема. Той подчерта, че в полето на превенцията и диагностиката има огромно поле за ИИ – особено при диагностиката на рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво. 

Той коментира и опасенията, че информацията, данните, които се събират, се събират, за да се вреди на хората. Лично той е съгласен да сподели информация в името на общото благо – няма как да се мине без предоставяне на лични данни. 

Д-р Дарислав Николов подчерта обаче, че човешкият фактор е доста важен, защото емпатията и емоциите, които хората изпитват, компютърът никога не може да го изпита, а за пациента е много важно да се чувства разбран и когато говори с лекар, да усеща неговото присъствие. Категоричен е, че на първо място трябва да се поставят здравето и комфортът на пациента.

Как ИИ променя медицинското образование – притесненията и възможностите на дигитализацията – чуйте целия разговор от звуковия файл.

Снимка – Василена Мирчева, БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20