Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Софийските подземия, бункери и потайности – културен потенциал

Снимка: Фейсбук

За потенциалната възможост софийските подземия, бункери и потайности да се превърнат в пространства за култура – разговор в "Нашият ден" с Иво Анев от екип "Историческа баня", създал една от три финансирани от ОП Софияплан концепции за възстановяване на северното и източно крило на Централна минерална баня - София. Съавтор на система за оценка на туристическите дестинации по международен проект DEMINA.

"Аз винаги съм бил любител на неоткритите пространства", споделя гостът в предаването. Началото на целенасочената си работа в тази посока Анев стартира преди години покрай своя изложба в коритото на Перловска река до НДК. Той забелязва, че реката там е мръсна и решава да проучи причината за това. Анев установява, че преливник на канализацията постоянно прелива в Боянската река и при вливането в Перловска река замърсява и нея. Така за Анев започват редица посещения на реките и подземията на София.

Идеята на експерта е тези подземия, предимно бункери, които вече за загубили своята функция и са неподдържани, да бъдат превърнати в културни пространства. Такъв е бункерът в Южен парк, построен, за да обслужва нуждите на работниците от тухлената фабрика, или бункерът до Бизнес център "Сердика", където е бил Обувният завод. И двата бункера са строени по времето на Втората световна война, днес са лесно достъпни и крият някои опасности в неподдържано състояние.

Според Анев, когато тези пространства започнат да се използват, ще бъдат поддържани и не само няма да представляват опасност за хората, но ще станат част от нашето културно наследство.

"По официални данни на територията на България има 551 бункера, от които под 300 могат да се използват. София разполага с най-големия бункер за местното население, за над 900 хиляди души – това е метрото", съобщава Анев. Той обръща внимание на факта, че бункерите не са създадени за дълъг престой в тях. По време на Втората световна война местното население се крие в подземията и след това отива в провинцията. Според Анев при необходимост, в условията на една модерна война, отново би се процедирало по сходен начин.

Анев вярва, че културната функция на неизползваемите бункери е нужна на София, която е "изгубила част от туристическото си лице". По света има успешни примери за подобни пространства.

Един от главните проблеми на града, според Анев, е замърсяването на реките и изчерпаният капацитет на канализацията. Реките са относително чисти, преди да осъществят контакт с канализационната система на града. Замърсяването се забелязва съвсем ясно там, където Боянската река и Перловската река се вливат една в друга. Анев обяснява по какъв начин работи градската канализационна система и добавя, че "за да бъде възстановена една канализация, се изискват средства – и то много големи."

Изложбите и фестивалите, които в последните години усвояват речните корита в града, са добър начин да бъде привлечено общественото внимание към проблемите и потенциала на софийските реки.

Анев споменава и още един проблем, който е възможно да възникне в най-скоро време. Той е свързан с тръбите до Централна минерална баня, по които минава водата, която помпената система довежда до повърхността през чешмите. Съоръжението е изградено през 50-те години на миналия век и отдавна тръбите не са ревизирани. Има нужда от инвестиции и поддръжка, за да остане минералната вода достъпна и използваема.

За предстоящата втора среща - дискусия в Народното читалище "Алеко Константинов 1897" Анев споделя: "Първоначално хората са развълнувани от тези неизвестни пространства. Като че ли най-вече идват заради бункерите, може би заради войната. Но разкривайки другите пространства, колектора на Перловска река и това, което се случва, хората започват да се вълнуват повече от тези теми. Това се усеща и по въпросите."  

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
адв. Христиан Митев

От какви промени се нуждае Законът за меценатството?

Първият, познат в историята на човечеството меценат – Гай Цилний Меценат ( Gaius Cilnius Maecenas ) – е доверен приятел и политически съветник на римския император Октавиан Август. Патрон на така наречената нова генерация от "Августовски поети". Името му става пословично за богат покровител на изкуствата. Той насърчава дейността на творците още в I век..

публикувано на 26.09.25 в 15:20
съдия Марияна Кънчева

Ефективна правна защита на семейното жилище

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е единадесетото издание. В днешната единадесета   рубрика , посветена на актуалната..

публикувано на 26.09.25 в 12:40

Виктория Викторова: Как да излезем от капана "Синдром на самозванеца"

Какво е да попаднеш в капана "Синдром на самозванеца" и как той може да повлияе на професионалния ти път и личния ти живот? Разговор с Виктория Викторова , психолог, журналист и "представител на растящата армия от мними самозванци" . Синдромът на самозванеца (Impostor syndrome) е психологически феномен, при който хората, въпреки реалните си..

публикувано на 26.09.25 в 10:53
Оксана Желяпова

Оксана Желяпова: Мога да съм полезна и като мост между България и Молдова

Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата "Мисис България Вселена 2022", известна е със своята благотворителна и обществена дейност в подкрепа на българската общност в Молдова и в България. "Аз се чувствам повече българка, говоря три..

публикувано на 25.09.25 в 17:53

Как да отгледаме независимо дете – разговор със семейния терапевт Христина Димитрова

Как се постига балансът между границите, които поставят родителите, и свободата, която децата си отвоюват? Какво означава "независимост" в различните етапи на порастването – от първите опити да изберат облеклото си сами до желанието да вземат самостоятелни решения в юношеството? Кога и как да пуснем контрола и кога е здравословно да навлизаме в..

публикувано на 25.09.25 в 13:15