Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Евгения Вълчева

Идва ли краят на силициевата ера

Снимката е илюстративна

Силициевата ера започва през втората половина на ХХ век с откритието на транзисторите на базата на полупроводниковите материали, припомни проф. Евгения Вълчева в предаването "Следобед за любопитните". Прави се аналогия с историческите ери, през които преминава човечеството – каменна, медна и т.н., разясни тя. Последните 50-60 години основният материал, който движи човечеството, е силицият и за това условно се говори за "силициева ера", става ясно в разговора. Поради уникалните си свойства силицият се е наложил като доминиращ материал в развитието на интегралното приборостроене. 

Производството на интегрални схеми следва през годините ход на непрекъсната миниатюризация с цел повишаване на бързодействието, успоредно с намаляване на консумацията на енергия. С достигане в последните години до безпрецедентни размери от няколко нанометра възникват ограничения от фундаментален  физичен характер, които изискват нови идеи и подходи. 

Проф. Вълчева припомня, че първият транзистор е направен от германий, но силицият е най-разпространеният елемент в природата, най-лесно достъпен за извличане и обработка е силицият, и за това той се употребява в момента. Този елемент има и най-добри физически свойства, което го прави и най-търсен в електрониката, допълни проф. Вълчева. Галевият арсенит и галевият нитрит са с по-добри свойства от силиция, те също се изследват и използват, но за някои по-специални приложения.

За новите възможности и търсения на учените, както и "кога да очакваме края на силициевата ера", подробности в звуковия файл.

проф. Евгения Вълчева
проф. Евгения Вълчева

Проф. д.фз.н. Евгения Вълчева е дългогодишен преподавател във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и заместник-председател на Съюза на физиците в България. 

Научните интереси на проф. Евгения Вълчева са в областта на електронните, фононните и структурните свойства на полупроводникови материали, които са основата на съвременното приборостроене, микро- и наноелектроника и оптоелектроника. 

Предмет на изследванията ѝ са свойства на тънки слоеве, интерфейси полупроводник-диелектрик, хетероинтерфейси, квантоворазмерни многослойни структури – мултиквантови ями и свръхрешетки, наночастици и нанокомпозити.

Снимка – Уикипедия и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
​Разум Даскалов

​Разум Даскалов: Свят без дроги е невъзможен

В книгата "Дрогите: Традиция & промяна" е представен нов подход, който разглежда употребата на дроги като здравен и социален проблем, а не като престъпление и наказание. "Желанието на повечето хора, в това число и на политиците, е да живеем без дроги. Но тъй като говорим за дрогите, какво имаме предвид под дроги. Под дроги се има предвид..

публикувано на 17.03.25 в 14:05
Илюстрация на Любен Зидаров

Скритата сила на вълшебната приказка: Вечните разкази

Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да направи. Ако обаче се запитаме защо тъкмо най-малкият син или селският бедняк тръгва да търси златната птица или златната ябълка, или жива вода, или неземна хубавица, откъде се появява вълшебният..

публикувано на 17.03.25 в 08:05

Разломи и поломи

Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..

публикувано на 13.03.25 в 09:12

Защо "изгаряме от срам" и други любопитни въпроси

Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката.  За какво ни е срамът се питаме във..

публикувано на 11.03.25 в 11:31

Проблеми в професионалното образование

Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..

публикувано на 11.03.25 в 08:20