"Абсурдните и превзети изразни средства, възприети от немалко хуманитаристи, повечето от които и представители на университетските и академичните среди в България, често комбинирани с опита да се прикрие слаба или отсъстваща консистенция на текста" – цитат от статия, публикувана в "Литературен вестник", в която проф. д-р Амелия Личева разглежда проблема за академичния език. Авторът на статията гостува в "Нашият ден", за да говори за необходимостта интелектуалният елит да се доближи до езика, на който общуват хората извън академичните среди.
Проф. д-р Амелия Личева е декан на факултет "Славянски филологии" и директор на магистърска програма "Преводач/Редактор" на СУ "Св. Климент Охридски". Тя споделя, че темата винаги я е вълнувала: "Мислех си дълго време, че това беше проблем на 90-те, защото тогава цялата хуманитаристика тръгна с един почти жаргонен език. Беше много модерно да се говори неразбираемо. Мислех си, че това е преодоляно, че по някакъв начин всички сме разбрали, че сложните неща могат да се кажат просто. Май не е така и продължава такава линия на едно, бих казала, умишлено усложнено говорене, което наистина отблъсква – то отблъсква както читатели, така и самите студенти по някой път." Ето защо за проф. Личева е важно хуманитаристите, хората на науката да култивират едно нормалн оговорене.
Важните неща трябва да се изговарят на неусложнен език. Като пример, проф. Личева посочва интелектуалецът Жак Дарида. По време на негово гостуване у нас впечатление прави достъпният език, с който Дарида борави – едно ясно говорене и пред професионална, и през любителска публика. Да се говори на актуални, съвременни теми, които имат отношение към заобикалящата ни реалност, е другата необходимост, на която гостът обръща внимание. По думите на професора, ако хората на науката винаги гледат назад към познанията си за миналото и традициите, рискуват да представят едно знание, в което никой не се припознава.
Проф. Личева споделя, че наблюдава склонност към подражание на тежкия академичен стил от страна на студентите. Резултатът представлява неумела употреба на неясна терминология, която създава впечатление за самоцелност. Да се опитваме да говорим малко по-интердисциплинарно, призовава своите колеги проф. Личева. Хуманитаристиката има смисъл и приложение в развитието на света – това е нещо, което трябва да бъде доказано на студентите по един разбираем и вдъхновяващ начин.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
В редакция "Хумор и сатира" се радваме на всяка нова атрактивна инициатива, но невинаги участваме. Какво забавление в метрото пропуснахме този път, може да научи всеки – облечен или не, в неделя, веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпълнени..
17-ото издание на MENAR се открива днес с йорданския филм "Дано да е момче!" – критика на патриархалните нрави в повечето страни на Близкия изток. Можете да го гледате днес (17 януари) в Дома на киното от 19.00 часа. Няколко са акцентите в таз годишното издание на фестивала – фокус "турско кино" с няколко продукции – къде драматични, къде..
Може ли всеки да бъде творец? Какво е творчество и защо ни е днес, когато имаме изкуствен интелект, който създава? Как да събудим творческото начало в нас, за да променим живота си? Около думата “творчество” в дискусията се включват Преслава Виденова, поетеса, Виктор Минчев, рекламист, Дамян Дамянов, художник, и Адрияна Михайлова, ПР експерт. Те..
Джани Родари , писателят, станал световноизвестен с незабравимите си книги "Приключенията на Лукчо", "Приказки по телефона" и "Граматика на фантазията", е роден през 1920 година в Северна Италия. Неговите произведения са сред първите обичани истории от детството. Няколко поколения български деца се радват и на стиховете на Джани Родари..
ЕЙ БО, коемдийният инфлуенсър на годината! Познаваме го от Tik Tok, Instagram, Facebook, YpouTube, Treads...Това е актьорът Борислав Вълов. Роден е в Монтана, завършил журналистика и актьорско майсторство. Работи като актьор в Шуменския театър и участва в спектакли на Теди Москов. Гледали сте го, той просто изскача от всякъде! Пеенето е..
На днешния 17 януари си спомняме за големия български поет Атанас Далчев , който ни напусна на тази дата през 1978 година . Атанас Далчев е..
С покана за един специален концерт в "Артефир" гостува музикантката и асистент в НМА "Проф. Панчо Владигеров" Сабина Йорданова . Утре (18 януари)..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
