"Абсурдните и превзети изразни средства, възприети от немалко хуманитаристи, повечето от които и представители на университетските и академичните среди в България, често комбинирани с опита да се прикрие слаба или отсъстваща консистенция на текста" – цитат от статия, публикувана в "Литературен вестник", в която проф. д-р Амелия Личева разглежда проблема за академичния език. Авторът на статията гостува в "Нашият ден", за да говори за необходимостта интелектуалният елит да се доближи до езика, на който общуват хората извън академичните среди.
Проф. д-р Амелия Личева е декан на факултет "Славянски филологии" и директор на магистърска програма "Преводач/Редактор" на СУ "Св. Климент Охридски". Тя споделя, че темата винаги я е вълнувала: "Мислех си дълго време, че това беше проблем на 90-те, защото тогава цялата хуманитаристика тръгна с един почти жаргонен език. Беше много модерно да се говори неразбираемо. Мислех си, че това е преодоляно, че по някакъв начин всички сме разбрали, че сложните неща могат да се кажат просто. Май не е така и продължава такава линия на едно, бих казала, умишлено усложнено говорене, което наистина отблъсква – то отблъсква както читатели, така и самите студенти по някой път." Ето защо за проф. Личева е важно хуманитаристите, хората на науката да култивират едно нормалн оговорене.
Важните неща трябва да се изговарят на неусложнен език. Като пример, проф. Личева посочва интелектуалецът Жак Дарида. По време на негово гостуване у нас впечатление прави достъпният език, с който Дарида борави – едно ясно говорене и пред професионална, и през любителска публика. Да се говори на актуални, съвременни теми, които имат отношение към заобикалящата ни реалност, е другата необходимост, на която гостът обръща внимание. По думите на професора, ако хората на науката винаги гледат назад към познанията си за миналото и традициите, рискуват да представят едно знание, в което никой не се припознава.
Проф. Личева споделя, че наблюдава склонност към подражание на тежкия академичен стил от страна на студентите. Резултатът представлява неумела употреба на неясна терминология, която създава впечатление за самоцелност. Да се опитваме да говорим малко по-интердисциплинарно, призовава своите колеги проф. Личева. Хуманитаристиката има смисъл и приложение в развитието на света – това е нещо, което трябва да бъде доказано на студентите по един разбираем и вдъхновяващ начин.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе гостува на софийската публика с най-новия си спектакъл – "Хора, места и вещи" от Дънкан Макмилан. Пиесата на известния британски драматург е писана през 2015 година и сега оживява за първи път на българска сцена в постановка на режисьора Боян Иванов, който е работил по превода на Любов Костова...
П етима млади графици от Пловдив представят днес селекция от произведенията си в първата графична галерия в града под тепетата "Абрис". Младите пловдивски художници са се обединили в група, която са нарекли "Три Шест Пет". Графиките могат да бъдат видени до 24 март. Трима млади мъже и две дами, които са завършили заедно Академията за музикално,..
В редакция "Хумор и сатира" се стремим умовете ни да са хладни, а вицовете – горещи, сиреч съвсем нови. От друга страна, наясно сме със силата на старите вицове в определени моменти и според ситуацията не се колебаем да ги използваме. Тази седмица ситуацията бе такава, че стар виц ще има в неделя веднага след новините в 18 часа, но освен него, можете..
Изложбата "Между карикатурите на Милко Диков (1930-2023)" на "Шипка" 6, може да се види до 26 март. Милко Диков е сред най-награждаваните ни карикатуристи, работи в областта на политическата, семейната и еротичната карикатура. "Естетиката на неговата рисунка е много особена – казва проф. Анри Кулев – Първо, той е категоричен график – дали това,..
Все повече са изложбите в последните години, в които съвременните художници работят с архивни материали, за да пресъздадат, възстановят, преосмислят и дори измислят големи общи или малки лични истории. Или по-скоро различни исторически разкази. Историята с главно "И" отдавна не е една-единствена. Общоприетият голям исторически разказ е непостижим,..
Черна комедия ни впуска в танц със смъртта, воден от погребален агент в българско градче, където старите вражди никога не умират, а се предават в..
Изложба в памет на художника Здравко Батембергски, организирана от неговата внучка Ирена Милянкова, ще се открие тази вечер от 18:30 ч. на бул. "Черни..
Темата на редактора тази сутрин е "Стенопис в дивото" или THE RURAL MURALS PROJECT – независим проект на художника Кром Багелски, който той осъществява в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
