Добрата литература е тази, която усеща пулса на живота във всичките му измерения. Японското изкуство е известно с умението си да разказва големите истории без патос, да открива дълбочина в простотата. Но под привидната безстрастност бушува вулкан от творчески заряд и смисъл.
Повод за разговор в "Артефир" с издателя Любен Козарев е новоиздадената антология "Най-добрите японски разкази: Акутагава, Кавабата и други майстори на късия разказ". Сборникът обхваща 60 години от японската литература на ХХ век. В него читателят ще открие както най-знаменитите имена от епохата, като Ясунари Кавабата – единственият японски носител на Нобелова награда за литература – така и по-неизвестни майстори на прозата.
Това не е първият сборник с японски разкази, който Козарев издава. Преди години от печат излиза двуезичното издание "Японски разкази" (на японски и на български), фокусирано върху литературата на Япония от края на XIX век и началото на ХХ век. Това, което силно отличава сегашната антология, освен епохата, е фактът, че разказите в нея са в превод от английски език. Преводач на изданието е Васил Велчев. "Най-добрите японски разкази" всъщност е преведена версия на превърналата се в артефакт в англоезичния свят книга, съставена от Лейн Дънлоп.
"Решихме това да бъде един от особените случаи в нашето издателство, тъй като знаете, че ние работим с най-добрите японисти в България и за нас не беше проблем да поръчаме включително и съставителство, но решихме да излезе този знаменит сборник япоснки разкази", казва Козарев. Консултанти на книгата са японистите Братислав Иванов и Дарин Тенев.
"Смея да твърдя, че предлагаме на българския читател една образцова антология на най-добрите японски разкази на ХХ век", заявява издателят, който вярва, че книгата дава един добър поглед върху специфичната атмосфера на отминалата епохата – от носталгично-традиционния свят на Кафу Нагаи до модерната "Покана за самоубийство" на Джуничи Ватанабе.
Повече за разказите в антологията и работата върху литературното оформление на книгата – чуйте в звуковия файл:
След успеха на събитията на "Кинолюбителите" от миналата година, когато бяха показани любителски филми на Серафим Мънков и Станка Пенчева, "Киноклуб Супер 8" продължава да представя такива филми в Дом на киното. Този път ще видим още по-богатата колекция на софийския адвокат Христо Пиперков, заснета на редкия формат 9.5 мм. "Филмите показват София..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в пространството Campus 90 (бул. "Цар Освободител" 90). Писателят разказва за работата върху романа. Карабашлиев проучва архиви, свързани с 1944 година, Втората световна война, 9 септември, още покрай писането..
София от 20-те години на ХХ век оживява в поетично соаре с музика по стихове и писма на Елисавета Багряна. Разказът за (не)познатата поетеса ще прозвучи в откъси от нейни дневници и лична кореспонденция, любими поетични текстове ще прочетат актрисите Жорета Николова, Снежина Петрова и Искра Ангелова. От дистанция в събитието ще се включат съвременните..
По време на Пловдивския фестивал на науката публиката ще има възможност да се срещне с д-р Емил Вътов – млад учен, който изследва как растенията могат да станат по-издръжливи и устойчиви в условията на бързо променящ се климат. В ефира на предаването "Нашият ден" той разказа повече за това какво означава да "включиш" или "изключиш" ген и защо тези..
Запознаваме слушателите на "Тийн Тайм" с едно момиче, което пази българското, но го прави по най-модерния възможен начин! Тя е Калина Бърнева, на 17 години от Варна, ученичка в 11 клас на 1-ва езикова гимназия във Варна. Под ръководството на своя преподавател Нели Димова в школата "История" Калина създава не просто проект, а истински мост между..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
