Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров, журналист, и с Мая Ценова, преподавател и преводач.
Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред във функционирането на света изобщо. Най-притеснителната тенденция, която виждам, е липсата на адекватна реакция. Ако, да речем, апатията и обезверяването по отношение на вътрешната политика са лесно обясними и оправдаеми, за всичко друго не е естествено, защото тези неща ни засягат."
Въпреки, че е клиширано журналистиката да се определя като кауза, според Буров, тя действително е такава. "Функцията на журналиста е да бъде обективен медиатор между интересите на политиците и очите и ушите на обществото – да фокусира вниманието там, където е най-ценно за обществото", смята гостът.
По думите на Буров журналистите винаги са обвързани с някакви зависимости – и в частните, и в обществените медии. "Когато журналист влезе в политиката, той става повече политик", заявява журналистът и изтъква, че много негови колеги не се свенят да демонстрират своите партийни и идеологически пристрастия.
"Не мисля, че журналистът трябва да е безпристрастен – той трябва да е страстен. Обективната позиция не е по средата. Трябва да наблюдаваш себе си и когато се опитваш да изобличиш нечие лицемерие, да имаш предвид и своето пристрастие", казва Буров.
Анализаторският консенсус по отношение на военния конфликт между Израел и "Хамас" е такъв, сякаш историята започва от 7 октомври 2023 година. В тази връзка Мая Ценова казва: "Това, което искам да вметна по повод термина "конфликт", е, че конфликт съществува още някъде от началото на ХХ век. Той става видим на 2 ноември 1917 година след така наречената "Балфурова декларация", с която правителството на Негово величество британския крал обявява, че гледа със симпатия и ще работи за създаването на национално огнище за евреите в Палестина. От там нататък исторически конфликтът се развива в безкрайно много детайли. Много пъти е забравян от обществеността, замитан е под килима и жертва на това е ставала обективността."
По думите на Ценова израелски журналисти като Гидеон Леви са явление сами по себе си, тъй като това, което те правят, е проява на гражданска смелост от гледна точка на нуждата от обективност. "Журналистите играят важна роля за защитата на самото израелско общество, което е много силно заплашено да се подхлъзне по линията на едно екстремистко правителство, което знае, че, ако войната свърши, то ще падне и министър-председателят му ще бъде изправен пред съдебната система с дела за корупция", заявява Ценова.
По думите на Ценова в политиката остава все по-малко пространство за морал и етика. "Аз не мога са си представя, че светът може да продължи да светува с такава липса на морални норми", добавя тя.
Едно от интересните явления, които се наблюдават още от началото на войната в Украйна, е избирателната солидарност спрямо жертвите на различни конфликти и бежанците. В тази връзка Буров казва: "Първо се демонстрира рязко различно отношение между бягащите украинци и бягащите студенти и работници от Африка. Появиха се мнения на политици как това са друг вид бежанци. Има го чисто расисткият рефлекс, но и цялостна дехуманизация в отразяването не само на конкретните конфликти. Нещата, които се случват в Африка, са ни страшно далечни. В Близкия изток има вече десетилетия войни, които предизвикват мигрантски потоци, но липсва разбиране за причинно-следствените връзки."
Ценова, от своя страна, заявява: "Има една арабска поговорка, която гласи: "Невежият е враг на другите." Когато не познаваш някого, нищо не знаеш за него, естествено е да гледаш на него като на плашило и изхождайки от това, да се настройваш враждебно. Но същата поговорка има и втори вариант: "Невежият е враг на себе си." Отказвайки да контактува с другите, невежият вреди на собствените си интереси. Съществена е ролята на журналистиката в преодоляването на това невежество."
Ценова споделя, че е запозната с много случаи на отказ за хуманитарна закрила от страна на българските власти с аргумента, че в Газа няма военен конфликт. Междувременно Газа е окупирана територия и няма как да бъде наречена зона без военен конфликт, заявява гостът.
"Съвсем наскоро се навършиха 30 години от геноцида в Руанда. Това е конфликтът, който заедно с Югославските войни стана основа да се създаде някаква международна рамка, Конвенция срещу геноцида. Но днес виждаме как това няма никакво значение. Всички тези институции, създадени, за да предотвратяват най-ужасните неща, които са се случвали през ХХ век, са обезсилени. Няма значение какво е становището на ООН, на "Хюман Райтс Уоч", казва Филип Буров.
"Светът е единственият, който може и би трябвало да реши подобни конфликти", подчертава Мая Ценова.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..
Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..
Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..
В днешното издание на Lege Artis обсъждаме менингита, начините на разпространение и ваксините срещу него с доц. Атанас Мангъров – водещ специалист в областта на инфекциозните болести. Причинители на бактериалния менингит Когато говорим за менингит, и по-специално за бактериалния, е важно да отбележим, че най-честите причинители..
На Световния ден за информираност за аутизма бе проведен открит разговор за предизвикателствата, с които се сблъскват хората с аутизъм, както и за важността на ранната диагностика и интервенцията при деца с нарушения в развитието. В ефира на предаването Lege Artis д-р Атанаска Аврамова, началник на дневното отделение към Клиниката по детска психиатрия..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" ви срещнахме с Ирена Методиева – жена, която води една от най-трудните битки: за живота си, за..
На Световния ден за информираност за аутизма се проведе открит разговор за предизвикателствата, пред които са изправени хората с аутизъм, както и за..
Гимназията по механизация на селското стопанство "Пейо Яворов" в гр. Гоце Делчев изглежда е едно от най-бързо развиващите се училища в страната. Дори ако..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg