Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров, журналист, и с Мая Ценова, преподавател и преводач.
Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред във функционирането на света изобщо. Най-притеснителната тенденция, която виждам, е липсата на адекватна реакция. Ако, да речем, апатията и обезверяването по отношение на вътрешната политика са лесно обясними и оправдаеми, за всичко друго не е естествено, защото тези неща ни засягат."
Въпреки, че е клиширано журналистиката да се определя като кауза, според Буров, тя действително е такава. "Функцията на журналиста е да бъде обективен медиатор между интересите на политиците и очите и ушите на обществото – да фокусира вниманието там, където е най-ценно за обществото", смята гостът.
По думите на Буров журналистите винаги са обвързани с някакви зависимости – и в частните, и в обществените медии. "Когато журналист влезе в политиката, той става повече политик", заявява журналистът и изтъква, че много негови колеги не се свенят да демонстрират своите партийни и идеологически пристрастия.
"Не мисля, че журналистът трябва да е безпристрастен – той трябва да е страстен. Обективната позиция не е по средата. Трябва да наблюдаваш себе си и когато се опитваш да изобличиш нечие лицемерие, да имаш предвид и своето пристрастие", казва Буров.
Анализаторският консенсус по отношение на военния конфликт между Израел и "Хамас" е такъв, сякаш историята започва от 7 октомври 2023 година. В тази връзка Мая Ценова казва: "Това, което искам да вметна по повод термина "конфликт", е, че конфликт съществува още някъде от началото на ХХ век. Той става видим на 2 ноември 1917 година след така наречената "Балфурова декларация", с която правителството на Негово величество британския крал обявява, че гледа със симпатия и ще работи за създаването на национално огнище за евреите в Палестина. От там нататък исторически конфликтът се развива в безкрайно много детайли. Много пъти е забравян от обществеността, замитан е под килима и жертва на това е ставала обективността."
По думите на Ценова израелски журналисти като Гидеон Леви са явление сами по себе си, тъй като това, което те правят, е проява на гражданска смелост от гледна точка на нуждата от обективност. "Журналистите играят важна роля за защитата на самото израелско общество, което е много силно заплашено да се подхлъзне по линията на едно екстремистко правителство, което знае, че, ако войната свърши, то ще падне и министър-председателят му ще бъде изправен пред съдебната система с дела за корупция", заявява Ценова.
По думите на Ценова в политиката остава все по-малко пространство за морал и етика. "Аз не мога са си представя, че светът може да продължи да светува с такава липса на морални норми", добавя тя.
Едно от интересните явления, които се наблюдават още от началото на войната в Украйна, е избирателната солидарност спрямо жертвите на различни конфликти и бежанците. В тази връзка Буров казва: "Първо се демонстрира рязко различно отношение между бягащите украинци и бягащите студенти и работници от Африка. Появиха се мнения на политици как това са друг вид бежанци. Има го чисто расисткият рефлекс, но и цялостна дехуманизация в отразяването не само на конкретните конфликти. Нещата, които се случват в Африка, са ни страшно далечни. В Близкия изток има вече десетилетия войни, които предизвикват мигрантски потоци, но липсва разбиране за причинно-следствените връзки."
Ценова, от своя страна, заявява: "Има една арабска поговорка, която гласи: "Невежият е враг на другите." Когато не познаваш някого, нищо не знаеш за него, естествено е да гледаш на него като на плашило и изхождайки от това, да се настройваш враждебно. Но същата поговорка има и втори вариант: "Невежият е враг на себе си." Отказвайки да контактува с другите, невежият вреди на собствените си интереси. Съществена е ролята на журналистиката в преодоляването на това невежество."
Ценова споделя, че е запозната с много случаи на отказ за хуманитарна закрила от страна на българските власти с аргумента, че в Газа няма военен конфликт. Междувременно Газа е окупирана територия и няма как да бъде наречена зона без военен конфликт, заявява гостът.
"Съвсем наскоро се навършиха 30 години от геноцида в Руанда. Това е конфликтът, който заедно с Югославските войни стана основа да се създаде някаква международна рамка, Конвенция срещу геноцида. Но днес виждаме как това няма никакво значение. Всички тези институции, създадени, за да предотвратяват най-ужасните неща, които са се случвали през ХХ век, са обезсилени. Няма значение какво е становището на ООН, на "Хюман Райтс Уоч", казва Филип Буров.
"Светът е единственият, който може и би трябвало да реши подобни конфликти", подчертава Мая Ценова.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
