Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Професия устен преводач: поглед отвъд думите

Снимка: iti.org.uk

Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек трябва да загърби егото си, за да осъществи истински контакт. Така е и в превода. Едва когато проявиш готовност да не гледаш с лице към собственото си его, би могъл да вникнеш в нечий чужд свят и да го превърнеш в общ. В нечии чужди думи, които да станат наши.

Ясно е, че този човек трябва да познава чуждия език, но не по-малко важно е да познава езика, на който превежда. В случая – Негово величество българският.

Това умение да преведеш не просто езика, а света на другия, попадна във фокуса на "Какво се случва". Един поглед към професията преводач, но отвъд думите, отвежда човек право към тънкостите и предизвикателствата на устния превод по време на културни събития с международно участие.

"Какво се случва" в света на превода стана ясно от двама устни преводачи, които слушателите на програма "Христо Ботев" неведнъж са слушали и които са често срещани на софийската сцена – Петриела Бачева и Мартин Петров.

Петриела е познато име, стане ли дума за международни фестивали като София филм фест например, където всъщност е нейният дебют като устен преводач. Тя е носител на Национална диплома за отличие, завършила е "Английска филология" в СУ, намира и път към НАТФИЗ с мечтата да се върне в родния си Смолян и да режисира в Родопския драматичен театър. Петриела е сред търсените талантливи млади устни преводачи, а към професията я отвежда магистратура по "Конферентен превод".

"За разлика от писмения превод, тук човек няма този лукс да си провери някоя дума в речника и трябва да даде някакво решение на съответния език веднага – казва тя. – Това е една много хубава професия и в нея много силно се залага на екипната работа. (…) Към устния превод ме привлече това, че е като в театъра – независимо дали си изключително горд от превода, който си направил, или не чак толкова, той е тук и сега и утре едва ли някой ще си спомня в малки детайли какво си казал."

По думи на Петриела Бачева има изследвания, които се опитват да проучат какво се случва в мозъка на преводача по време на устен превод, но все още няма ясни заключения. Водещото обаче е смисълът – да останеш верен на оратора, както преводачите наричат говорещия. За самата Петриела важно е да бъдат предадени и нюансите в изказването. Тя държи да използва език, който да звучи точно като български, а не просто да употребява речниковия еквивалент на казаната на чуждия език дума.

"Когато говорим за устен превод, егото на преводача трябва да си остане вкъщи – допълва още Бачева. – Устният преводач е само един глас, съответно той като личност някак не съществува в целия процес."

От съществено значение е преводачът да бъде концентриран и добре подготвен, особено когато работата е свързана с културни фестивали, където целта е историята да достигне до публиката в най-голяма възможна пълнота. Паметта на устния преводач също е нужна съставка. Да слуша и предава казаното от оратора структурирано и адекватно с бързина, е от необходимост. Преводът по памет обаче е характерен само за въпросните фестивали, обикновено преводачите си водят бележки. Точно за тази страна на устния превод Петриела Бачева си има метафора.

"Устният превод е като един вид летене – обяснява тя. – Да кажем, консекутивният превод, който е след като човекът говори и е с бележки, е все едно си пилот на едно малко самолетче с няколко души вътре, тъй като е за малки изказвания. Ако имаме някаква голяма конференция със симултанен превод, който е едновременно и хората слушат на слушалки, тогава трябва да изкараме един голям пътнически самолет и работим в екип от двама. Мислех си какъв е този превод по памет и за мен лично е като едно скачане с парашут, тъй като на фестивали доста от публиката знае английски, така че в много случаи става като някакъв трик целия този превод и публиката наистина се вълнува дали човек ще може да си спомни всичко. За мен колкото по-дълго говори съответният оратор, толкова по-нависоко се изкачваш с парашута и после от паметта зависи дали парашутът ще се отвори, или пък не."

Мартин Петров, когото определят като един от най-добрите, дори като легенда, а той самият казва за себе си, че е известен със своите маймунджилъци на софийската сцена за културни събития, има друга теория за работата на устния преводач и тя е свързана със стъпването в обувките на оратора.

"Не знам доколко добре ми се получава да предам емоцията на оратора, но това, което на мен лично ми е най-радващо и приятно в устния превод, е това, че в него има някакъв момент на актьорство. Тоест това, че ти трябва да се вживееш в емоцията на друг човек и да я изиграеш до голяма степен, защото ти в крайна сметка трябва да предадеш смисъла на казаното. А смисълът на казаното не е само в думичките, той е и в интонацията, в емоцията", обяснява Мартин.

Голямо значение, разбира се, има и какво превеждаш, а за него по-ангажиращи и стимулиращи са културните събития. Работата за еврокомисиите е стандартна и тя по-трудно би могла да предизвика любов към езика. А Мартин има любов към езика, макар и да се шегува с това, че устният превод е добър начин да изкарваш добри пари за малко време, с малко напрежение, и да имаш много свободно време.

"Езикът е върховната магия по дефиниция и в този смисъл преводът е причастен на тази магия в някаква степен. Самото говорене е магическо и има някаква магия в това, че прехвърляш едно нещо от един свят в друг, доколкото всеки език е отделен свят и между тези два свята няма преки съответствия. Ти си малко като един чукчи, който се е върнал от сафари в Африка и трябва да обясни на своите съплеменници що е то слон."

От разговора с Мартин Петров става ясно, че преводът е форма на общуване, а това доколко ще опознаеш другия, в случая оратора, зависи от това доколко той всъщност ще избере да се покаже.

Според преводача част от капаните на комуникацията се намират в това, че често не се слушаме и говорим с хората просто защото искаме да си излеем всичко онова, което ни вълнува в момента. Смята и че комуникацията между половете в наше време е много счупена. И все пак казва:

"Харесва ми да си мисля, че ако последователите на различни идеологии седнат на една маса и искрено си споделят какво точно ги притеснява, може да се окаже, че различията им не са чак толкова големи."

По думи на Мартин Петров е важно и да подбираме правилните думи и изрази и да мислим за това как казаното от нас би могло да бъде разчетено от човека, с когото говорим. Балансът на смисленото говорене не е лесен за постигане и изисква усилия, които невинаги сме склони да полагаме. Изисква и култура, а и доверие в другия.

Можете да чуете как Мартин казва, че случайно е започнал да се занимава с превод и в началото съвсем аматьорски, но всъщност и той е завършил магистратура по "Конферентен превод". Все така е на мнение, че устният преводач трябва да е самоуверен, но въпреки това работата му трябва да остане незабелязана.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Акъл за всички

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме за всички, че и ще остане.  Ето например достатъчно акъл как да бъде изградена бързо и без особени вложения от наша страна стратегическата магистрала до Видин.  Отговорните за това фактори, разните там магистралостроители и давачите на обещания да взимат по лист и химикалка и да си водят записки. Чуйте за..

публикувано на 05.02.25 в 16:45
д-р Цветеслава Гълъбова

Изписани, но изоставени: Психично болните и проблемите на системата

На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София.  В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България. Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА) Според д-р Гълъбова жената е..

обновено на 05.02.25 в 13:33

Открито заседание по сигнал за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето

Тема с продължение: Какво се случва с наредбите, засягащи парантерално хранене, какво дело в Административния съд на София предстои на 7 февруари – интервю в Lege Artis с д-р Антоанета Тончева , генетик и член на сдружението "Общност Мостове". Предстои открито съдебно заседание по сигнала за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето...

публикувано на 05.02.25 в 12:47
Доц. Жана Попова

Училищните медии на фокус: Академична инициатива обединява младите журналисти

Катедра "Радио и телевизия" към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира среща с училищните медии в страната в рамките на своя годишен фестивал. Това обяви доц. Жана Попова в ефира на предаването "Нашият ден" . Според нея инициативата цели да обедини всички форми на училищна..

обновено на 05.02.25 в 11:57

Естетична медицина – регулация, опасности, решения

За естетичната медицина – регулацията, опасностите и решенията говорим в Lege Artis, след като министърът на здравеопазването Силви Кирилов разпореди преглед на нормативната уредба в сферата. Регионалните здравни инспекции, от своя страна, започнаха проверки за нерегламентирани дейности, свързани с естетичната медици. Вниманието на държавните..

публикувано на 05.02.25 в 11:21