В съвременната Етика на грижата се разграничават няколко аспекта, които обхващат отношението ни към себе си, децата, родителите и уязвимите членове на обществото. В интервю за предаването "Нашият ден" д-р Маргарита Габровска от Института по философия и социология към БАН обсъжда тези аспекти, подчертавайки разликите между грижа и услуга, както и между грижа и лечение.
Според д-р Габровска, грижата може да се разглежда като ценност и като естествена наклонност, която е вродена и обикновено остава в рамките на личното и семейното. Важно е да се отбележи, че грижата често изисква особено усилие и време, за да надхвърли границите на частното и да влезе в обществената сфера, където може да бъде регламентирана и да осигури достъп до права за всички засегнати страни.
Един от ключовите елементи в етиката на грижата е природата на нуждата. Нуждите са специфични за всеки индивид и трябва да бъдат удовлетворени съобразно индивидуалните му потребности. Това прави трудно създаването на универсални модели на грижа.
Д-р Габровска акцентира на важността на "отдолу-нагоре" подхода в политиките на грижа, като предпочита реалните практики да формират теоретичните основи, вместо да се налагат предварително създадени структури. Тя подчертава, че грижата не може да бъде универсализирана до степен, която да позволи политическата ѝ унификация, защото това би пренебрегнало индивидуалните нужди на хората.
Д-р Габровска също така обсъжда асиметрията в грижата и важността на вниманието към емоционалните нужди на човека. При грижата за деца, например, е критично да се запази баланс между физическата грижа и емоционалното взаимодействие, за да не се създава зависимост и да се поддържат личните компетенции на индивида.
"Много е важно грижата да бъде пропорционална на емоционалните нужди на човек, така че да не отнема още повече от компетенциите му, правейки го зависим", посочва тя.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и производители. Водещите на предаването Асен Масларски и Росен Мирчев ще отбележат и един празник – 135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад. Техен гост е председателят на..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
