В съвременната Етика на грижата се разграничават няколко аспекта, които обхващат отношението ни към себе си, децата, родителите и уязвимите членове на обществото. В интервю за предаването "Нашият ден" д-р Маргарита Габровска от Института по философия и социология към БАН обсъжда тези аспекти, подчертавайки разликите между грижа и услуга, както и между грижа и лечение.
Според д-р Габровска, грижата може да се разглежда като ценност и като естествена наклонност, която е вродена и обикновено остава в рамките на личното и семейното. Важно е да се отбележи, че грижата често изисква особено усилие и време, за да надхвърли границите на частното и да влезе в обществената сфера, където може да бъде регламентирана и да осигури достъп до права за всички засегнати страни.
Един от ключовите елементи в етиката на грижата е природата на нуждата. Нуждите са специфични за всеки индивид и трябва да бъдат удовлетворени съобразно индивидуалните му потребности. Това прави трудно създаването на универсални модели на грижа.
Д-р Габровска акцентира на важността на "отдолу-нагоре" подхода в политиките на грижа, като предпочита реалните практики да формират теоретичните основи, вместо да се налагат предварително създадени структури. Тя подчертава, че грижата не може да бъде универсализирана до степен, която да позволи политическата ѝ унификация, защото това би пренебрегнало индивидуалните нужди на хората.
Д-р Габровска също така обсъжда асиметрията в грижата и важността на вниманието към емоционалните нужди на човека. При грижата за деца, например, е критично да се запази баланс между физическата грижа и емоционалното взаимодействие, за да не се създава зависимост и да се поддържат личните компетенции на индивида.
"Много е важно грижата да бъде пропорционална на емоционалните нужди на човек, така че да не отнема още повече от компетенциите му, правейки го зависим", посочва тя.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
В "Нашият ден" редакторът Ани Маринова представя "Фрагмент от нещо по-голямо" . Скулптура от геометричната серия бе поставена в пространството около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
