Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Часът на етиката" – съвместна рубрика на БНР и ИФС

Екологията като емоция – природата като дом

Д-р Маргарита Габровска: В екологията изключително голямо въздействие имат политиките и пазарните условия

Снимка: Pixabay

Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на етиката", съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания“ към ИФС на БАН.

В началото на разговора д-р Габровска маркира историческата поява на темата за етиката и екологията. През XIX век, в условията на индустриалната революция, учените в полето на биологията и ботаниката първи заговарят за разширяване на етичните граници отвъд човешките взаимоотношения – в посока природата.  

Тогава виждаме приноса на Алберт Швайцер и Олдо Леополд към генералното осмисляне на опазването на околната среда. Леополд говори за "екологична съвест", чрез която могат да бъдат преодолени строго икономическите условия за сметка на естетическите и етическите.

Различните екологични движения се развиват в две направления – антропоцентрични и биоцентрични, пояснява д-р Габровска. 

Така наречената "дълбока екология" е радикална част от биоцентризма, свързана с признаването на правата на природата. Въпросът е доколко можем да говорим за права или говорим за нашите собствени задължения, допълва д-р Габровска.

За антропоцентризъм говорим там, където цялата мотивация минава през логиката на свободния пазар. В тези случаи някои, нараняващи природата по един или друг начин, продукти могат да бъдат заменени с други. Д-р Габровска дава пример с фирмите, които произвеждат ин витро месо, обещавайки на хората решение, което не изисква радикална промяна в живота и навиците.

Вината, по думите на д-р Габровска, е едно от най-често използваните средства за предизвикване на даден тип екологично поведение. Когато говорят за опазване на околната среда, различните организации често си служат с всяване на страх, тревожност или гняв. "Важно е да си даваме сметка, че това са реакции на едно микрониво, което ни води до заключението, че в екологията изключително голямо въздействие имат политиките и пазарните условия", подчертава д-р Габровска.

В екология като наука прогнозите не предизвикват радикални спорове. От етическа гледна точка също не е трудно да се повдига дискусия в различните проблемни полета. Когато обаче говорим за икономическата и политическа страна на екологичните проблеми, моралните решения предизвикват проблеми.

Мислителят Роджър Скрутън говори за нуждата от въвеждане на емоцията в разговора за екологичната съвест. Ако възприемем планетата Земя като свой дом, усещането за принадлежност води до желание за стопанисване, обяснява д-р Габровска.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Финансова грамотност през лятото

Защо лятото е подходящ сезон за култивиране на финансова грамотност и разумно отношение към парите у децата – отговор на този въпрос в "Нашият ден" дава Мира Кръстева , съосновател и директор на Глобалния предприемачески мониторинг в България и основател на програмата "Финансова грамотност с Мира". По думите на Кръстева лятото е време, в което..

публикувано на 26.06.25 в 09:26

Клетките за кокошки остават: нехуманното им отглеждане продължава в сянката на институционална пасивност

Продължаваме темата, която започнахме миналата седмица,  свързана с глобалното разследване на Международната коалиция OPENWING Alliance, публикувано на 17 юни . То разкри жестокостта на клетъчно отглеждани кокошки в 37 държави, а една от разследваните държави е България. Това, което всички видяхме на кадрите, заснети в птицевъден обект за кокошки..

публикувано на 26.06.25 в 08:38

"Локалните", обикновените и бунтът на тийнейджърите

"ТийнЩайн" е тренинг за тийнейджъри, място, на което те могат да изговорят своите притеснения и да работят със своите страхове и защити. Инициативата е на Наталия Николова и Милена Ненкова, психоложки и създателки на фондация "Същност". В "Какво се случва" разговаряме с тях в опит да вникнем в света на съвременния тийнейджър. "Отговорите на..

публикувано на 25.06.25 в 16:26

Управлението на водните ресурси в България: време за осъзнаване, не за паника

В рубриката "Времето на редактора" по БНР темата за водните ресурси на България и тяхното управление застана в центъра на вниманието. Гост в предаването "Нашият ден" беше проф. Емил Гачев от секция "Води" към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН. Според него макар и моментната ситуация да не е критична, тя е сериозен повод..

обновено на 25.06.25 в 12:06

Обществото, институциите и невидимите животни в индустрията

За отношението на творците, обществото и институциите ни към животните в индустрията разговаряме в "Нашият ден" с поп певицата Тина , със Стефан Димитров от организацията "Невидими животни" и с Петя Алтимирска от КАЖИ ("Кампании и активизъм за животните в индустрията"). Повод за разговор са поредните разкрития за жестокост във ферма за..

публикувано на 25.06.25 в 11:35