Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на етиката", съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания“ към ИФС на БАН.
В началото на разговора д-р Габровска маркира историческата поява на темата за етиката и екологията. През XIX век, в условията на индустриалната революция, учените в полето на биологията и ботаниката първи заговарят за разширяване на етичните граници отвъд човешките взаимоотношения – в посока природата.
Тогава виждаме приноса на Алберт Швайцер и Олдо Леополд към генералното осмисляне на опазването на околната среда. Леополд говори за "екологична съвест", чрез която могат да бъдат преодолени строго икономическите условия за сметка на естетическите и етическите.
Различните екологични движения се развиват в две направления – антропоцентрични и биоцентрични, пояснява д-р Габровска.
Така наречената "дълбока екология" е радикална част от биоцентризма, свързана с признаването на правата на природата. Въпросът е доколко можем да говорим за права или говорим за нашите собствени задължения, допълва д-р Габровска.
За антропоцентризъм говорим там, където цялата мотивация минава през логиката на свободния пазар. В тези случаи някои, нараняващи природата по един или друг начин, продукти могат да бъдат заменени с други. Д-р Габровска дава пример с фирмите, които произвеждат ин витро месо, обещавайки на хората решение, което не изисква радикална промяна в живота и навиците.
Вината, по думите на д-р Габровска, е едно от най-често използваните средства за предизвикване на даден тип екологично поведение. Когато говорят за опазване на околната среда, различните организации често си служат с всяване на страх, тревожност или гняв. "Важно е да си даваме сметка, че това са реакции на едно микрониво, което ни води до заключението, че в екологията изключително голямо въздействие имат политиките и пазарните условия", подчертава д-р Габровска.
В екология като наука прогнозите не предизвикват радикални спорове. От етическа гледна точка също не е трудно да се повдига дискусия в различните проблемни полета. Когато обаче говорим за икономическата и политическа страна на екологичните проблеми, моралните решения предизвикват проблеми.
Мислителят Роджър Скрутън говори за нуждата от въвеждане на емоцията в разговора за екологичната съвест. Ако възприемем планетата Земя като свой дом, усещането за принадлежност води до желание за стопанисване, обяснява д-р Габровска.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
