Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен.
Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково разбиране.
В края на бременността сензорната система на бебетата е напълно изградена и те притежават доста развит слух. Доказано е, че преди да се родят, бебетата действително чуват и разпознават околни звуци, като предпочитат гласа на майка си пред този на други жени.
Изследване на бебета между 0 и 5 дни след тяхното раждане разкрива, че бебетата имат и езикови предпочитания. За целите на експеримента и със съгласието на родителите учените подбират представителна извадка от 47 бебета. Върху главата на всяко новородено е поставена мека шапка с електроди, разположени близо до мозъчните центрове за звукова обработка. Малките участници в експеримента са слушали приказката "Златокоска и трите мечки" в три варианта – на родния си френски език, на английски и на испански. Изследването регистрира повишена и по-структурирана мозъчна активност единствено по време на френския запис. Дори след края на приказката, при пълна тишина, мозъкът на новороденото продължава да реагира, което подсказва опит за извличане на информация от чутото. Това, разбира се, не означава, че бебетата знаят френски, но доказва, че имат изявено предпочитание към познатия майчин език.
Означава ли това, че се раждаме, притежавайки роден език на мозъчно ниво? За да отговорят категорично на този въпрос, учените трябва да проведат още много изследвания върху новородени в друга езикова среда, както и върху недоносени бебета или бебета, родени в билингвални семейства.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да се въведе задължителна матура по математика в края на 12 клас. "Идеята не е добра, защото ние се опитваме да подобряваме лошите резултати, но това не става с въвеждането на нови изпити или..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но неведомите пътища Господни не само ме отведоха отново там, ами ме впуснаха в екстремно приключение в La Vallee des Couleurs Nature Park – Природния парк "Цветната долина". 450-те акра на парка навремето..
Споровете кой от двамата светци заслужава да бъде честван на 14 февруари - нашенският Трифон Зарезан или чуждоземният св. Валентин – изглежда поутихнаха, примирявайки традицията с глобално комерсиалното съвремие. Или просто напоследък избледняха пред актуалните ни местни проблеми и световните катаклизми. 14 февруари обаче неотменно, макар и не..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век" – едно художествено събитие, което с визията и находките си зададе нов поглед върху начина, по който модернистична Европа присъства в..
За БНР цялата 2025 година минава под знака на 90-ия му юбилей. С много паметни моменти е пълна историята на Радиото ни. Много са журналистите, оставили трайна следа със своето репортерско майсторство и присъствието си зад микрофона. И сред директорите му има такива, чиито имена се помнят поради приноса им в развитието на медията. Почти нищо,..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg