За културните политики в извънградските райони в "Нашият ден" говори проф. д-р Лидия Върбанова, ръководител на магистърската програма "Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" в НАТФИЗ.
Проф. Върбанова разказва, че идеята за международно изследване и подпомагане на културните и творчески дейности, които се намират извън големите градове, възниква преди три години по време на партньорска среща между представители на няколко държави.
Проектът, в който активно участие има Националната академия по театрално и филмово изкуство, е подкрепен от програма "Хоризонт Европа" 2021 и освен България включва Финландия, Исландия, Испания, Ирландия, Латвия, Хърватия, Португалия, Германия, Белгия, Холандия, Франция.
"Ние сме много горди, че България спечели такъв проект заедно с тези партньори и че НАТФИЗ разшири своя профил в тази област и спечели едно международно, европейско признание", заявява проф. Върбанова.
Проектът "IN SITU" – Местни иновации в културните и творчески индустрии в извънградски райони", по думите на госта, цели да затвори триъгълника между културни политики, артистични практики и изследвания в тази област. Изследователската дейност е изключително важна, за да бъде ясно какво се случва на практика и какви стратегически политически решения могат да бъдат взети, изтъква проф. Върбанова.
Новите бизнес модели, дигиталният маркетинг, социалното предприемачество, партньорството и стратегически алианси, финансирането на малки организации на местно, национално и европейско ниво – това е плеядата от най-различни аспекти, в които експертният екип на проекта провежда обучения, изследвания и разговори с политици и представители на творческите индустрии. Селектирани са 12 казуса в държавите, представени в проекта, като целта е да се намерят дългосрочни стратегии и перспективи за тяхното развитие. Проф. Върбанова посочва три примерни казуса от Латвия, Исландия и Финландия, в които иновацията не е просто технологично понятие, а креативен и приобщаващ подход.
По думите на проф. Върбанова проблемите у нас са сходни с тези в международен план, като културните политики и локалните творци трудно намират признание и поле за развитие извън местната общност. В рамките на четиригодишния проект предстои НАТФИЗ да изготви доклад за нуждите на обучението във всяко едно ниво – краткосрочно, дългосрочно, академично – така че културните практики да бъдат обвързани с образователния сектор.
НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" е образователна институция със 75-годишна история. Проф. Върбанова подчертава, че редом с традицията, академията не спира да усъвършенства, моделира и обновява своята учебна програма и методика, за да бъдат провокирани и менажирани талантите на креативните студенти.
"В XXI век изкуството много трудно съществува без своите публики, мениджъри и финансиране", подчертава проф. Върбанова. Ето защо НАТФИЗ предлага две магистърски програми по мениджмънт – "Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" и "Мениджмънт в екранните изкуства".
Изкуството в XXI век е глобално и трябва да отговаря на общочовешки ценности, смята проф. Върбанова. Когато един творчески продукт говори за човешкото в човека, тогава е възможно признанието и в България, и другаде по света. Един от важните уроци, които проф. Върбанова предава на своите студенти, е да търсят методи, форми и средства, с които талантът на българските творци да надскача географските и езикови граници.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Стана традиция всяка година по това време програма "Христо Ботев" да организира кампанията "Българските посланици на културата" , която отличава творци, чието изкуство се превръща в послание, преминаващо отвъд границите и езиковите различия. Среща-разговор с емблематични български творци, отличени в кампанията "Българските посланици на културата"..
В "Нашият ден" отправяме поглед към хип-хоп културата през очите на рапъра Георги Байрактарски – Гама. С него ни среща Александра Георгиева. Георги написва първата си песен, когато е на 10 години. Споделя, че за него музиката е както вътрешен инстинкт, така и част от семейното възпитание – баща му също е рапър през 90-те. За прокарването..
На 1 ноември – Деня на народните будители , София ще почете жените, оставили следа в културния и обществения живот на България. От 12:00 ч. интерактивните истории на 14 от най-бележитите българки ще оживеят върху пейките на площад "Гина Кунчева" – всяка от тях носи името на жена с принос към духовното и общественото пробуждане на страната...
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която предстои да излезе в българските книжарници на 4 ноември. Або споделя, че винаги е харесвал гласа и играта на Антъни Хопкинс – интелигентен актьор, носител на два "Оскар"-а, изиграл култови роли в..
"Денят на мъртвите идеи" е рекламен фестивал за креативни концепции, които никога не са се превърнали в реалност. Събитието има за цел да представи идеи на професионалисти от сферата на маркетинга и рекламата. То ще се проведе в София, в зала "The Steps", от 13:00 до 20:00 ч. Повече за инициативата разказват организаторите Виктор Минчев и..
Село Ясна поляна се намира в община Приморско, област Бургас и в него живеят над 500 души. Разположено е в полите на Странджа планина, по поречието на река..
Най-дълголетното трио в австралийската авангардна музика ( " ембиънт" , "джаз", "акустичен пост-рок", "минимализъм" са само думи в случая ) се..
Със спектакъла "Евангелие по Ф. М. Достоевски" ще бъде открит на 1 ноември тазгодишният Балкански театрален фестивал в Благоевград. Организатор е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
