"Тази година проведохме 15-ата научна сесия за млади учени, която е под надслов "Младите учени в света на полимерите", като всичко е започнало по един проект, но с годините са намерени средства и по инициатива на "Института по полимери" към БАН, тази постерна сесия получава своето развитие с цел стимулиране на младите учени", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" доц. Еми Халаджова, носител на наградата "Проф. Марин Дринов" за създаване на оригинални, полимерни наноносители за пренос на биологично активни съединения в човешкия организъм.
Първоначално младите учени са получавали символични награди, но през последните години тези отличия имат и материално измерение, което е и допълнителен стимул за тяхната работа, като тази година 22 млади хора са участвали в надпреварата, като през годините тяхната бройка е 26, уточнява доц. Халаджова.
"Лично, според мен, полимерите са най-бързо развиващите се области в химичната наука и дават най-големи възможности. През изминалия век най-бързо се е развивала органичната химия, докато сега, тъй като полимерите са доказано с по-голяма практическа насоченост, тъй като чрез полимери могат да се направят наноносители или наночастици, с предварително зададени свойства и да изпълняват функции различни от тези на една обикновена молекула, тъй като молекулата реагира само с един рецептор. Така че приложението на полимерите е много голямо и най-често в медицината", разказва в предаването "Следобед за любопитните" Ерик Димитров, тазгодишният носител на наградата на Съюза на химиците. Една от основните задачи на нашата наука, – допълва той, – е разработването на генна терапия и лечението на различни онкологични заболявания."
"Аз преди всичко исках да се занимавам с наука, не бях много наясно с коя точно наука, но лесно, благодарение на доц. Халаджова, намерих възможност за практика в Института по полимери и така започна моята реализация, а полимерите в световен план могат да се приложат и в други сфери, а тук в института имаме много добри условия и сме добре приети от колегите", уточнява Румена Станчева.
"Аз от малък се интересувам от химията, като ученик участвах в различни състезания и олимпиади и печелих награди, сега, като студент в Химическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", се заинтригувах и от практическа работа и от Института по полимери ми предложиха такава, затова и се присъединих към екипа", споделя 20-годишният Крум Александров. Оборудването в лабораторията на Института по полимери в БАН е на световно ниво и дава реална възможност за практическа работа и експерименти, уточнява той.
"От Института по полимери се стремим по различни начини да стимулираме работата на младите ни колеги, за да ги привлечем за науката, защото като те се докоснат до работата, могат да осъзнаят смисъла", допълва доц. Халаджова.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Еми Халаджова, Румена Станчева, Ерик Димитров и Крум Александров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
