През август предаването "Време за наука" насочва вниманието към някои от най-запомнящите се интервюта, излъчени през годината
Едно от тях е разговорът с младия учен Богомил Пешев от Института по невробиология към БАН, който се фокусира върху ролята на стреса и как той може да бъде както вреден, така и полезен. Пешев обяснява, че стресът, макар и често възприеман негативно, всъщност има адаптивна функция – той ни подготвя за промените в средата и помага да реагираме по-ефективно на предизвикателствата.
В интервюто Пешев подчертава значението на оптималното ниво на стрес, което е индивидуално за всеки човек. В образованието, например, прекомерният стрес може да възпрепятства възпроизвеждането на знания, въпреки че подпомага процесите на учене и складиране на информация. В заключение той сравнява идеалната "обитаема зона" на стреса в мозъка с астрономическата концепция за зоната на обитаемост, подчертавайки, че всеки трябва да намери своята оптимална зона на стрес.
Слушайте интервюто тук: Има ли добър стрес и как да го разпознаем?Регионалният исторически музей – София организира образователна програма за деца "Пролет в музея" . Повече подробности научихме от редактора Ани Маринова и музейния педагог Ваня Лазарова от отдел "Образователни програми" . Слушайте!
Как частично верни неща могат да бъдат експлоатирани за пропагандни цели? Преди няколко седмици в някои български медии се появиха публикации, в които се твърди, че Върховната рада на Украйна е отхвърлила предложение за удължаване на правомощията на президента Володимир Зеленски. Връщаме се към темата и я използваме като пример, защото този пример би..
В неделното евангелско четиво единствено през Великия пост директно се говори за нуждата от поста и молитвата, за тяхното огромно значение за живота на вярващия. Свързано ли е това с чествания днес св. Йоан Лествичник и защо? За нашата стълба към небето. Защо у мнозина четенето на "Лествицата" на св. Йоан предизвиква страх и смущение. Кой може да..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров , руски журналист, работил за Би Би Си, обявен за чуждестранен агент от РФ и избягал оттам. "Тези разговори приличат на събиране на кубчета в детството...
Биодинамичното земеделие възниква в началото на миналия XX век, като следствие от философските възгледи на Рудолф Щайнер и като отговор на първите тенденции в индустриализирането на земеделието. Теодор Насър е педагог и танцьор и преподавател по хип-хоп танци, попаднал изненадващо в полето на земеделието, в частност на биодинамичното земеделие...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Чаровният и слънчев вокал Велека Цанкова е в студиото на "Семейно радио" заедно с бързащия за репетиция Михаил Йосифов, който се включва по телефона...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg