Септемврийските дни на България – време на обществени диспути, мнозинства и малцинства, минало и бъдеще в ситуация на ценностни разминавания. Разговаряме в "Нашият ден" със социалния педагог, фокусиран върху правата на човека, Станислав Додов.
По думите на Додов живеем във време, в което има големи разминавания между публичното говорене и ежедневния живот. Реалните проблеми не стигат до медиите, заглушени от изкуствено създадени страхове и спорове. Додов посочва като пример безводието, което не спира да мъчи голяма част от страната, но не предизвиква обществен скандал за сметка на други проблеми.
"Протестът се поизчерпа като форма на несъгласие.", смята гостът и пояснява, че протестната форма на недоволство има смисъл заради своята численост, но вече никой не се занимава с числа.
Според Додов е необходимо хората да пресичат своите дневни редове, да срещат истинските вълнения и проблеми на околните – отвъд онова, което ги облъчва през екрана.
"Политическият елит все повече работи с дълбоките хорски страхове.", подчертава гостът.
Чуждестранни агенти и хора с нетрадиционна сексуална ориентация – това са изфабрикувани призраци с цел да повярваме, че нещо чуждо и опасно ни заплашва, по думите на Додов.
Социалният педагог насочва фокуса на разговора върху бруталното, по неговите думи, социално неравенство у нас. Докато 1/3 от населението живее с под 2000 лв. на месец, една шепа хора получава милиони.
"Няма как тези хора да се срещнат чисто материално, да се озоват в едно пространство.", изтъква Додов, според който единственото опасно малцинство е това на икономически най-богатите.
Изходът от критичната ситуация се корени в едно различно политическо представителство, което би могло да осигури социална сплав и свързване между хората, по думите на Додов.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Невербалното общуване в политиката има сериозна роля в изграждането на цялостната представа за поведение. Може ли да се режисира невербалното, жестовете,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
