Археолози откриха църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски, край великотърновското село Самоводене. Експедицията е ръководена от археолозите от Регионалния исторически музей-Велико Търново проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев.
"Понякога е много трудно да разказваш как е изглеждало нещо, в случая говорим за великолепен средновековен храм, издигнат през ХІV век, но вашите слушатели са начетени и знаят как изглеждат храмовете в Несебър. Този храм се родее с българската архитектурна школа, която е с един византийски стил, с изящни керамо-пластични орнаменти, раздвижени фасади и архитектурни детайли, които са подчертавали една декоративност в екстериора, а запазените паметници от Второто българско царство доказват как е изглеждал интериорът.
В старата столица Търновград не са много откритите и запазени паметници, като току-що разкритата", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" проф. Хитко Вачев. Тези черкви, разказва той, са градени в основата от дялани, добре обработени камъни, редуващи се с тухлени редове, като е търсен колоритният ефект на бялото на камъка и червеното на тухлата, което говори за това, че църквата е един от най-забележителните паметници на църковната архитектура, създадена по българските земи през ХІV век.
"Много рядко археолозите имат възможност да получат почти пълната информация на базата на архитектурните останки на този храм, а ние имахме късмета да намерим цели паднали арки. Галериите са нещо много интересно в храмовата архитектура от края на ХІІІ и през ХІV век. Те се появяват в храмовете в Константинопол и Тесолоники, но веднага намират проекции и в българските земи, тъй като архитектите, които са работили тук по онова време, са виждали всичко това и са го претворявали и на местна почва. Откритата тук галерия е интересна, защото при продължаването на проучванията тук аз се надявам да разкопаем и гробни съоръжения, които вероятно се намират в самата галерия.
Експедицията, която ръководя, дълго време се подготвяше за едно откритие. Изследвайки писмените извори от онази епохи, и тук ние разполагаме с житието на Свети Теодосий Търновски, което е написано от вселенския патриарх Калис. Та историческата информация е, че, след като ръководи два църковни събора по покана на Иван Александър, Теодоси Търновски, като отшелник, е пожелал да се оттегли. Цар Иван Александър не желае да го пусне и за това в близост до Търново му построява църква, пише в житието. Интересният момент е, че царят лично участва в строежа на църквата. Това, което открихме при разкопките, отговаря на написаното", разказва проф. Хитко Вачев.
Преди началото на проучванията археолозите са установили, че от река Янтра до предполагаемия археологически обект разстоянието е 552 метра. Това също е категорично доказателство, че става дума за манастира на св. Теодосий Търновски, споделя археологът. Св. Теодосий Търновски е средновековен български интелектуалец, реформатор и учител на св. Патриарх Евтимий. Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от "Житието на св. Теодосий Търновски", написано от Вселенския патриарх Калист, археолозите смятат, че разкритата църква е основният храм на манастира, чийто игумен е св. Теодосий Търновски.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с проф. Хитко Вачев можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – личен архив и БТА
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
В Деня на Европа посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" бъдещето на Украйна в Европа,..
Българският културен институт във Варшава, съвместно с посолството на България, Археологическия музей в Познан и Историческия музей град Свищов..
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg