Днес, 29-ти октомври, отбелязваме Деня на бесарабските българи – празник, посветен на българите в Бесарабия. Този ден съхранява паметта за хилядите българи, напуснали родината си и осели нови земи, като същевременно са останали верни на своите корени и език.
Историята на празника започва през далечната 1938 година и е тясно свързана с осветяването на храм-паметника "Свето Преображение Господне" в Болград. Строителството на този величествен храм започва през 1833 г. и завършва пет години по-късно благодарение на доброволния труд на 10 000 преселници от българските земи. През годините на комунистическия режим честването на празника е прекъснато, но след 1989 г. традицията е възстановена и празникът отново заема своето заслужено място сред българите в Украйна и Молдова. В България също се отбелязва с празнични мероприятия, организирани от Дружество Родолюбие и Центъра на бесарабските българи в България, като в София се провеждат културни събития, които събират българи от всички краища.
В рубриката "Темите на деня" на "Нашият ден" се срещаме с бесарабския поет Петър Баранов от Нови Трояни, Украйна. Той разказва с вълнение за значението на този празник и за непреходната връзка на бесарабските българи с родината. "При нас в момента е мирно, войната е на Изток," споделя поетът, "но преживяваме тежко тази война, защото много момчета от нашето село воюват там и много вече са загинали." Въпреки тези трудности, за Петър Баранов Денят на бесарабските българи носи радост и гордост, както и възможност да поздрави всички свои сънародници, пожелавайки им здраве и мирно небе.
Неговият разказ за живота в Бесарабия носи духа на отминали времена и топлото чувство на принадлежност. "Някога беше прекрасно село, сега опустява. Хората тук са много трудолюбиви, имаме и запазени традиции – помагаме си един на друг," споделя той, добавяйки, че любовта към българския език и култура е заложена у него от ранна възраст. "Обикнах българското и българския език още от малък, макар че не съм го учил литературно. Имахме радио и слушахме български приказки. За мен България беше мечта", казва той. Споделя, че изпитва благодарност към своите предци, които са съхранили българския език.
Със същата обич и преклонение към родния език, Петър Баранов ни представя един от своите стихове, посветен на красотата и силата на българското слово:
Не забравяй чедо, не забравяй този чуден български език
С обич вред поддържай го, прославяй и подкрепяй го до сетен миг.
Той за всички чувства има думи – за любов, за стонове и плач
чувал е камшици и куршуми, но мълчал пред злобния палач.
Чуйте цялата поема и разговора с Петър Баранов в звуковия файл.
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg