"Това, което ме привлече към науката, чисто и просто е любопитството. От дете съм любопитна към нея, моят баща, светла му памет, беше лекар, но имаше и научна работа, и за това този начин на мислене ми е бил пред очите от малка. И физиката ми беше интересна, но избрах химията, имах и много добри преподаватели по този предмет и те ме привлякоха към нея. Имах невероятния шанс още от студентската скамейка да попадна в Българската академия на науките, в Института по органична химия, в лабораторията на проф. Мареков и проф. Симеон Попов, които се занимаваха с природни вещества, и точно тогава един пчелар беше дошъл да разкаже какво чудно нещо е прополисът. Така ми и възложиха изследванията.
Прополисът пчелите го събират, за да предпазват кошерите от инфекции, освен че пчелите го използват за запечатване на своите кошери, чрез него те създават и стерилна атмосфера в него. Прополисът пчелите събират от смоли, които растенията отделят по нежни тъкани, например пъпки или млади листенца, както и на наранени места т.е. и за растенията тези смоли действат предпазващо. Затова и прополисът има антибактериални свойства."
Самият прополис съдържа множество вещества, като всяко от тях има специфични свойства – антивирусни или антибактериални, обяснява в предаването "Следобед за любопитните" акад. Вася Банкова от БАН. "Поради тези си свойства, – допълва тя, – това вещество спомага да не се развива резистентност към бактериите. През 40-50-те години на миналия век са правени опити за борба срещу стафилококови инфекции с прополис и резистентност няма. Ценното при използването му е, че при съчетаването му с определени антибиотици, той води до по-ниска доза."
Подробно акад. Банкова разказва в ефира за многогодишни опити, които се правят за въздействието на прополиса върху изграждането на имунитет и възстановяване на тъкани, многократно се експериментира и с въздействието и върху ваксините. Група от учени от целия свят в момента в Китай изготвят ISO (International Organization for Standardization – www.iso.org) стандарт за тополовия прополис, което е и в резултат на работата на българските учени. След това ще се приложи и при конкретни лечения на вирусни заболявания.
Научните постижения имат и реализирани приложения със значителен социален ефект – създаване на нова концепция за стандартизация и качествен контрол на прополиса, приета и препоръчана за световно прилагане от Международната комисия по меда, и разработване на метод и създаване на водоразтворима форма на прополис, защитена от Патентното ведомство на Република България като "полезен модел".
Голямата награда за наука на Българската академия на науките беше връчена за първи път на 12 октомври на церемонията по повод честването на 155-годишнината на БАН. Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН удостои акад. Вася Банкова с Голямата награда за наука на БАН за 2024 г.
Акад. Вася Банкова е български учен с впечатляваща изследователска дейност и оригинални научни приноси върху пчелния клей и е ръководител на световноизвестна българска научна школа. Акад. Вася Банкова получава наградата за нейните оригинални и световнопризнати научни приноси по химия на биологично-активните природни вещества (създаване на нова концепция и нови подходи за прополиса, като природен продукт с изменчив химичен състав, зависещ от растителния източник; доказване на въздействието на прополиса, като сложен и комплексен природен продукт, а не толкова на една или друга негова съставка; изграждане на Стратегия за дерепликация на типа прополис според растителния източник на базата на газхроматографски – масспектрален анализ, в търсене на нови биоактивни вещества).
Целия разговор на Ани Костова с акад. Вася Банкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..
Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg