"Има достатъчни факти, които включват писмени извори, и то гръцки, според които (а и според преданието) азбуката е пригодена за нуждите на езика – гръцкия или изобщо балканския – е донесена от Орфей, илири, които са я приспособили към нуждите на нашите езици. Те са свързани с нуждите на една древна прослойка – пеласгите, които всъщност са траки. Освен това при разкопките в днешните български земи на тракийски светилища, ние намираме много паметници, които са с гръцки букви, но на тракийски език", заяви в предаването "Следобед за любопитните" проф. Диана Гергова от БАН в защита на тезата, оборваща твърдението, че траките са били безписмен народ. Доказателства се появяват непрекъснато и при разчитането на тракийските надписи, допълва тя.
"Докъм 80-те години на ХХ век имаше съмнения дали народът, наричан по време на Античността траки, са местно балканско население. След антропологичното проучване на костен материал от неолита, халколита, бронзовата и желязната епоха, учените Петър Боев и Славчо Чолаков стигнаха до извода, че като цяло траките са потомци на хората, обитавали земите ни преди повече от 9000 години. Така че можем да кажем, че траките имат този елемент на висока култура, духовност и грамотност", категорична е проф. Гергова.
Отминаващата 2024 година за археологията в България, според проф. Гергова, показва колко богата страна сме ние и как никога няма да се изчерпят новите неща, изненадите, новите знания, които може да даде археологията, като научно изследване. За съжаление, според нея, всички тези прекрасни открития, с малки изключения, не след дълго попадат в забвение. Това е така, защото в България, няма структури, които да се грижат за паметниците, когато археологът не е там. В подкрепа на тезата си археологът Гергова дава конкретни примери.
"Първият пример е с Голямата свещарска могила, която разработвахме, и точно преди 12 години открих дървеното сандъче със златни дарове, които са много уникални на фона на всички останали тракийски съкровища. Тогава стана ясно, че тази могила е била притежание на първия гетски владетел Котела, който тогава е играел много важна роля в живота на елинистическите Балкани. Той е бил съюзник на Филип Македонски, дава дъщеря си Меда за негова съпруга, и според всички чуждестранни изследователи, имено тя е погребана в гробницата във Вергина. Тези находки са съхранени и се показват на публиката. Какво става с нашата могила? Тя е обрасла, абсолютно неподдържана и занемарена. Защо е така. Защото целият резерват се управлява от министъра на културата и няма друга структура, която да се ангажира с поддръжката на паметниците на културата.
Археологът е направил откритието и консервацията, която може да запази един паметник година или две, а след това всичко се оставя да се разруши. Преди четири години копах едно светилище, което е над езерото Клептуза над Велинград. Какво се оказа. Оказа се, че този много интересен паметник, той е 20 на 30 метра, с една кула. Става въпрос за светилище в местността Свети Илия, а кулата бе пълна с натрошени съдове, ритуални предмети, слънчеви дискове, капаци на олтари, което разкрива един непознат аспект от религиозните практики и религиозната архитектура на гетите. След откритието поставихме защитно покритие преди пет години, но тъй като никой не отговаря за тези паметници, едва тази година успяхме да се върнем към разкопките.
Една от тези дебели стени вече бе срутена, което налага сега ние да се борим за повече средства за аварийна консервация и възстановяване на вече разрушеното. Това е така, защото в закона не се предвижда кой поема надзора и поддръжката на откритите паметници на културата. Дори в рамките на сегашния закон, според проф. Гергова, могат да бъдат създадени такива структури по места, каквито съществуваха допреди промените в България, това бяха дирекциите "Културно-историческо наследство", каквито имаше във всеки окръжен град, а под тяхната шапка бяха музеите и паметниците на културата.
Впрочем такива отдели съществуват в Гърция и в Италия и в момента, защото те опазват културното наследство. Това в България днес може да се направи при желание от Министерството на културата и ще спомогне за опазването не само на археологическите паметници. Тези професионални структури ще дадат възможност да се кандидатства по различни европроекти за финансиране на процесите по експониране, опазване и поддръжка на тези паметници", подчертава проф. Диана Гергова.
Културното наследство, припомня тя, е публична държавна собственост. "Всеки един културен паметник, който е под закрилата на ЮНЕСКО, трябва да има свой план за опазване и управление. Нито един от културните паметници няма такъв", съобщава в ефира проф. Диана Гергова.
Проф. Диана Гергова е археолог от Националния археологически институт с музей при БАН в областта на тракийската култура. Автор е на над 200 статии и множество книги. Дългогодишен ръководител на проучвания в резервата "Сборяново", селищната могила при с. Дядово, светилището на връх Острец при Велинград и други. Член е на Българския национален комитет на ИКОМОС, на научния комитет по погребална археология в Браила и на Световния археологически конгрес, като е координатор за Централна и Източна Европа, както и за Азия.
Цялото интервю на Ани Костова с проф. Диана Гергова в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..
Във "Време за наука" ас. Богомил Пешев от Института по невробиология към БАН разказва за ефекта на новостта върху запаметяването на емоционално неутрална или нискоемоционалната информация. Когнитивната схема у хората е свързана със стимулите, нивата на стрес и новост, които преживяваме в дадени ситуации, по думите на Пешев. Когато мозъкът се..
Сдружение "Приятели на морето - Бургас" е учредено на 16.01.2013 година, с цел да осъществява дейност в обществена полза, изразяваща се в постигане на развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, образованието, физическата култура и опазване на околната среда на Черноморското крайбрежие. Водолази - членове на сдружението..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg