Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българомразци има, а българолюбци?

Говорим за причастни към съдбата на България чужденци, живели у нас по различно време, дошли от различни страни, представители на различни занятия, но обединени от доброто отношение към нас. Правим го по повод новоиздадената книга с автор Милена Димитрова, носеща такова заглавие – "Десет велики българолюбци". Вътре става дума за известните на всеки българин княз Александър Батенберг, Емили Странгфорд, Джанюариъс Макгахан. Става дума обаче и за не толкова известната днес на младите Мерсия Макдермот, а и за такива имена, непознати за по голямата част от българите като генерал Иван Инзов, журналиста Едуард Кинг, етнографа Мартин Кейниг, допринесъл немалко за това песента на Валя Балканска да лети в космоса. Обекти на авторовия интерес са несъмненият герой от нашите войни, швейцарецът Руи Айер, художникът и военен кореспондент, испанецът Хосе Пелисер, италианският филолог Рикардо Пикио.

Милена Димитрова разказва за някои от тях с оглед личното си познанство, а за фигури като ген. Инзов и Едуард Кинг – във връзка със събития, посветени на паметта им. Спорната, а и отчасти премълчавана през миналите десетилетия фигура и роля на княз Батенберг е осветена в книгата повече от доброжелателно, а Димитрова и проф. Митев намират основания за това. Те наблягат на относително добрата памет на българите днес за този рано отишъл си първи български княз в най-новата ни история. Научаваме още за спорния произход на генерал Инзов, смятан за незаконороден син на руското императорско семейство, но и за големите му заслуги за бесарабските българи и покровителството, което им е оказвал, докато е бил глава на областта в този регион на империята. Милена Димитрова напомня как тленните му останки са носени в оловен ковчег на ръце повече от 230 километра от признателните му бесарабски българи.

И тя, и Пламен Митев смятат, че положителните оценки отвън са носели самочувствие на младата ни нация в началото на самостоятелното ѝ развитие, а фигури като Джанюариъс Макгахан, Едуард Кинг, Мерсия Макдермот са изиграли и несъмнена исторически позитивна роля за по добри нагласи на общественото мнение по света за българите и България.


По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ

Чудомир и "барабанистите"

Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..

публикувано на 30.01.25 в 08:48

35 години дружество "Родолюбец"

На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..

публикувано на 29.01.25 в 12:10

Пламен Вукадинов за приключенията в подводния свят

Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..

публикувано на 28.01.25 в 17:05
 Васил Лозанов

Безпокойството на един учител в епохата на ИИ

"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..

публикувано на 28.01.25 в 13:28

Резултатите от среднозимното преброяване на водолюбивите птици

Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..

публикувано на 28.01.25 в 13:03