Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българомразци има, а българолюбци?

Говорим за причастни към съдбата на България чужденци, живели у нас по различно време, дошли от различни страни, представители на различни занятия, но обединени от доброто отношение към нас. Правим го по повод новоиздадената книга с автор Милена Димитрова, носеща такова заглавие – "Десет велики българолюбци". Вътре става дума за известните на всеки българин княз Александър Батенберг, Емили Странгфорд, Джанюариъс Макгахан. Става дума обаче и за не толкова известната днес на младите Мерсия Макдермот, а и за такива имена, непознати за по голямата част от българите като генерал Иван Инзов, журналиста Едуард Кинг, етнографа Мартин Кейниг, допринесъл немалко за това песента на Валя Балканска да лети в космоса. Обекти на авторовия интерес са несъмненият герой от нашите войни, швейцарецът Руи Айер, художникът и военен кореспондент, испанецът Хосе Пелисер, италианският филолог Рикардо Пикио.

Милена Димитрова разказва за някои от тях с оглед личното си познанство, а за фигури като ген. Инзов и Едуард Кинг – във връзка със събития, посветени на паметта им. Спорната, а и отчасти премълчавана през миналите десетилетия фигура и роля на княз Батенберг е осветена в книгата повече от доброжелателно, а Димитрова и проф. Митев намират основания за това. Те наблягат на относително добрата памет на българите днес за този рано отишъл си първи български княз в най-новата ни история. Научаваме още за спорния произход на генерал Инзов, смятан за незаконороден син на руското императорско семейство, но и за големите му заслуги за бесарабските българи и покровителството, което им е оказвал, докато е бил глава на областта в този регион на империята. Милена Димитрова напомня как тленните му останки са носени в оловен ковчег на ръце повече от 230 километра от признателните му бесарабски българи.

И тя, и Пламен Митев смятат, че положителните оценки отвън са носели самочувствие на младата ни нация в началото на самостоятелното ѝ развитие, а фигури като Джанюариъс Макгахан, Едуард Кинг, Мерсия Макдермот са изиграли и несъмнена исторически позитивна роля за по добри нагласи на общественото мнение по света за българите и България.


По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ

От рибар ловец става ли?

Един от стереотипите за живеещите на морския бряг е, че те са рибари. Разбира се, това не е вярно, част от тях са рибари, друга част са ловци, а има и такива, които са хем ловци, хем рибари. Такива варненци, 2000 на брой, в петък отпразнуваха 136-ата годишнина на Сдружението "Ловно рибарско дружество – Варна". Честването бе и грандиозно, и..

публикувано на 06.10.25 в 16:25

Колкото по-рано се открие едно туморно образование, толкова по-лесно е лечимо

В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор Василена Куманова-Чочева (на снимката в текста) , специалист-онколог, с над 10-годишен опит разказва в предаването "Следобед за любопитните". "През последните години лечението на..

публикувано на 06.10.25 в 15:10

Българският принос в изучаването на Антарктида – 4 епизод: Местообитанията, птичето разнообразие и микрофлората на повърхностните води

В последния четвърти епизод ще чуете разказите за работата на сеизмологът Гергана Георгиева, орнитологът доктор Боян Мичев и биологът доц. Светослав Димов. Какво показват резултатите от работата на първата сеизмологична станция на остров Ливингстън в този епизод разказва гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която е преподавател в катедра "Метеорология..

публикувано на 06.10.25 в 13:45
Доктор Стефания Каменова

Изложба в Природонаучния музей разкрива възможностите на геномиката

"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..

публикувано на 04.10.25 в 17:40

Чистернино – раят на месоядните

Днес ще ви водя в рая на месоядните. Чистернино е живописно градче в Пулия, Южна Италия. Бели каменни къщи, калдъръмени улички, скрити площадчета, които изникват внезапно пред погледа, и исторически църкви привличат туристи през цялата година, но през лятото те прииждат с евтините полети от Бари и акостиралите в Бриндизи яхти. С какво е чак толкова..

публикувано на 03.10.25 в 16:05