Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българомразци има, а българолюбци?

Говорим за причастни към съдбата на България чужденци, живели у нас по различно време, дошли от различни страни, представители на различни занятия, но обединени от доброто отношение към нас. Правим го по повод новоиздадената книга с автор Милена Димитрова, носеща такова заглавие – "Десет велики българолюбци". Вътре става дума за известните на всеки българин княз Александър Батенберг, Емили Странгфорд, Джанюариъс Макгахан. Става дума обаче и за не толкова известната днес на младите Мерсия Макдермот, а и за такива имена, непознати за по голямата част от българите като генерал Иван Инзов, журналиста Едуард Кинг, етнографа Мартин Кейниг, допринесъл немалко за това песента на Валя Балканска да лети в космоса. Обекти на авторовия интерес са несъмненият герой от нашите войни, швейцарецът Руи Айер, художникът и военен кореспондент, испанецът Хосе Пелисер, италианският филолог Рикардо Пикио.

Милена Димитрова разказва за някои от тях с оглед личното си познанство, а за фигури като ген. Инзов и Едуард Кинг – във връзка със събития, посветени на паметта им. Спорната, а и отчасти премълчавана през миналите десетилетия фигура и роля на княз Батенберг е осветена в книгата повече от доброжелателно, а Димитрова и проф. Митев намират основания за това. Те наблягат на относително добрата памет на българите днес за този рано отишъл си първи български княз в най-новата ни история. Научаваме още за спорния произход на генерал Инзов, смятан за незаконороден син на руското императорско семейство, но и за големите му заслуги за бесарабските българи и покровителството, което им е оказвал, докато е бил глава на областта в този регион на империята. Милена Димитрова напомня как тленните му останки са носени в оловен ковчег на ръце повече от 230 километра от признателните му бесарабски българи.

И тя, и Пламен Митев смятат, че положителните оценки отвън са носели самочувствие на младата ни нация в началото на самостоятелното ѝ развитие, а фигури като Джанюариъс Макгахан, Едуард Кинг, Мерсия Макдермот са изиграли и несъмнена исторически позитивна роля за по добри нагласи на общественото мнение по света за българите и България.


По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Вълков, Венета Гаврилова и Марина-Николова

Българският език – родината, която е винаги с теб

Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..

публикувано на 17.12.24 в 13:10
Антон Александров

Антон Александров: Не мисля, че изкуственият интелект скоро ще измести човека

"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..

публикувано на 16.12.24 в 17:30
Нели Керемидчиева

Как "(Не)възможното образование" стана "Възможното образование"

Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..

публикувано на 16.12.24 в 14:15

Алеф: Ако не бяха те

"Ако не бяха те" е темата по която ще творят участниците в XII Международен литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена", организиран от Центъра за еврейско българско сътрудничество "Алеф". Конкурсът стартира на 1 октомври, а малко по-късно за наградените участници в тазгодишния конкурс беше организирана..

публикувано на 15.12.24 в 12:15

Вкаменените блатни кипариси на дъното на Черно море са много добре запазени

Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за..

публикувано на 15.12.24 в 11:55