Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Захари Карабашлиев: Патриотизмът не е обличането в носия, а нещо много по-дълбоко

Захари Карабашлиев
Снимка: Савина Спасова

Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство "Сиела" – сподели своите възгледи за значими теми като образованието, родолюбието и политическата реалност в ефира на "Нашият ден". Разговорът започна с обсъждането на новината за идеята за въвеждането на иновативен предмет по родолюбие в българските училища в чужбина, а на последващ етап и в страната, съобщена от служебния министър на образованието Галин Цоков на форум, посветен на програма на министерството, наречена "Неразказаните истории на българите". 

Захари Карабашлиев сподели впечатленията си от своите посещения в училища в по-малки и средно големи градове като Карнобат, Габрово и Севлиево. Той подчерта, че в тези училища често се забелязва висока академична подготвеност, отлични директори и преподаватели, както и будни ученици. За него патриотизмът вече е интегрална част от образованието в тези училища и не се нуждае от формално подчертаване.

Карабашлиев отбеляза, че е важно патриотизмът да бъде разбран и преподаван в контекста на предмети като история, литература и география. Той настоява, че родолюбието не трябва да се свежда до символични жестове като носене на народни носии и изпълнение на традиционни танци. "Не е достатъчно да облечеш деца в народни носии, които играят хора и ръченици, и да ми кажеш – ето това е родолюбие", коментира той. Според него, тези действия често създават повърхностна представа за патриотизма, който трябва да бъде нещо по-дълбоко и съзнателно – част от възпитанието и мисловната подготовка на младите хора.

"Нашите патриоти, с които се гордеем от Възраждането, не са ходили сутрин, обед и вечер с народна носия.  Няма нищо лошо в народните носии, но това не означава родолюбие, това е имитация".

Захари Карабашлиев обърна внимание и на по-сериозни проблеми, свързани с гражданското образование и обществото като цяло. Според него липсата на гражданско образование и идеята за цивилизован дебат създават среда, в която думи и обещания се превръщат само в предизборна реторика. "Ако думите са само думи и от тях не произлиза политическо действие, те си остават думи", каза той.

В контекста на политическата реалност в страната, Карабашлиев посочи, че в България местното самоуправление често остава в периферията, въпреки че в други страни то играе ключова роля в общественото развитие. „Авторитаризмът все още е всепроникващ в съзнанието на учители и директори, а оттам и ученици.“

Според писателя самостоятелно мислещи директори и учители могат да бъдат заразяващи и да допринесат за създаването на по-критично и отговорно поколение.

"Там, където виждам самостоятелно мислещи директори, без значение от политическа партия, виждам същите учители, същите деца. Това е заразяващо!“

Чуйте интервюто в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Импулсът в мен: Вреден ли е смартфонът

Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..

публикувано на 24.02.25 в 15:26

Архитектурата е неизбежна: Защо критиката е от съществено значение?

В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..

обновено на 24.02.25 в 10:56

Утопията е антиутопия

Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..

публикувано на 24.02.25 в 10:30

Ученето може да е лесно за децата със специални образователни потребности

Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е липсата на достатъчно материали, които обучаващият да избере и да адаптира към потребностите на конкретния ученик. В мрежата се откриват сборници и материали, чиито високи цени авторите им оправдават с..

публикувано на 24.02.25 в 10:27
Ана-Мария Кръстева, Никола Антонов, доц. Стефка Венкова, пастир Благовест Николов

Музиката при богослужението

Честата употреба на думите "пея" и "песнопение" са факт на страниците на Свещеното Писание. От най-древни времена музиката и религията са свързани. Исторически не само в християнството, но във всички религии музиката се използва. Чрез нея се изразява както съкрушение и разкаяние така и вяра, възхищение от величието на силата Божия и благодарност към..

публикувано на 24.02.25 в 10:25