Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Любомир Кендеров:

Вкаменените блатни кипариси на дъното на Черно море са много добре запазени

Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за любопитните".

"Все още не знаем много. Това е природен феномен, който при нас – на дъното на Созополския залив в Черно море, на около 20 метра дълбочина, има гора, която е вкаменена. Огромни кипарисови дървета са расли и са били част от флората преди около 25-30 милиона години в Европа. Но тогава е имало такива блатни местообитания и огромни кипарисови дървета са расли така, както има такива видове днес само в района на Северна Америка. 

При проучването ние подхождаме по три направления – биология, геология и палеонтология по проекта, по който работим втора година и ще продължи още година и половина. 

Вкаменените блатни кипариси на дъното на Созополския залив са много добре запазени, с коренова система, дънери, а тези растения реално отдавна са загинали. 

Имаме няколко хипотези за това как са се запазили. Станал е един геоложки феномен, някакъв катаклизъм може би, който много бързо е запечатал дърветата с морски седименти, и лишени от кислород, те не са изгнили, а са започнали бавните процеси на вкаменяване. Голяма част от нашите дървета се оказаха ненапълно вкаменени, а силно пропити с пирит – това е около 40-80 процента от материята или клетките  на дървото. Колебаем се какви са били условията това да се случи, но най-вероятно това са били морски седименти. 

Как това блато тогава се е превърнало днес в морска екосистема, сега продължаваме да проучваме, но първоначално се смята, че този район е бил гърло на вулкан. През годините, отново в резултат на други природни явления, тези морски седименти са се разместили и откриват гората. Тези дървета са благоприятни местообитания днес за някои видове рибки, някои ракообразни и други морски организми. Не забравяйте, че на по-голяма дълбочина в Черно море няма благоприятни условия за живот". Това разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на СУ "Климент Охридски".

Целия разговор на Ани Костова с доц. Любомир Кендеров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15