Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Атанас Павлов:

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията за икономическото въздействие на предстоящото решение българските граждани да пътуват свободно между отделните държави членки, без да подлежат на граничен контрол.

"Най-голямата полза е за тежкотоварния автомобилен транспорт, както и за производителите и износителите на стоки, чиито преки разходи се изчисляват на 845 млн. лв. Пропуснатите ползи на тежкотоварния транспорт възлизат на 545 млн. лв. Така преките и потенциалните ползи за износителите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния контрол на сухопътните граници възлизат на 1.39 млрд. лв. годишно" – сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доктор Атанас Павлов, който е част от екипа, извършил проучването.

Атанас Павлов

Втората полза, според него, отчита елиминирането на преки и потенциални за българските граждани загуби при преминаване на сухопътната граница с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни. От присъединяването към сухопътния Шенген ще спечелят и гражданите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това би могъл да спечели и българският туристически бизнес с около 71 млн. лв., подчертават икономистите.

Четвъртата полза е свързана с общия екологичен ефект от удълженото време за преминаване на граничен контрол по суша. Обемът на генерираните вредни CO2 емисии, следствие на престоя на границите на България и Румъния, възлиза на 46 162 тона годишно. При отварянето на Шенгенското пространство по суша ще намалеят чувствително и въглеродните емисии, се казва в изследването. Преки ползи от присъединяването на България към Шенген има и за фиска – икономистите ги изчисляват на около 138 млн. лв.

Резултатите от проучването на икономическото въздействие на присъединяването на България към Шенгенското пространство на ИИИ при БАН са използвани от Българската стопанска камара, както и при изготвяне на Становище INT/1064 на Европейския икономически и социален комитет "Цената на оставането извън Шенгенското пространство за единния пазар / България и Румъния", уточняват още от Института.

Подчертава се също, че са налице ограничени анализи и данни за икономическите последици за единния пазар от оставането на двете държави-членки извън Шенгенското пространство. Досега има само едно проучване, възложено от Европейския парламент през 2016 г., чиято цел е да се оцени въздействието на възстановяването на граничния контрол в рамките на Шенген, но не и на ефекта от задържането на отделни страни извън него. В този смисъл проучването на ИИИ при БАН даде своя принос за осигуряване на актуална информация и обективна оценка, а експертите ще продължат своите наблюдения, разказа още в ефира на предаването "Следобед за любопитните" Атанас Павлов.

Целия разговор на Ани Костова с доктор Атанас Павлов можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Радостина Александрова

Учени създават човешка ДНК от нулата

Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на модифицирани хора, това не стои на дневен ред, заяви в предаването "Следобед за любопитните" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. “Проектът, който започва, се финансира от Welcome trust –..

публикувано на 04.08.25 в 09:40

Една почти Божествена градина

Така определят Университетската ботаническа градина в Балчик Росен Мирчев и Асен Масларски. Водещите на "И рибар съм, и ловец съм" бяха поканени да гостуват там, за да се включат в празненствата по повод 70-годишнината на този паметник на културата и защитена местност по Закона за защитените територии, а наред с това и един от 100-те национални..

публикувано на 04.08.25 в 08:40

Астробиологията е наука на бъдещето

Астробиологията се занимава с изучаването на възможностите за  живот на други планети и космически тела в Слънчевата система и Вселената. Основна задача на астробиологията е доказването чрез научни методи как се е зародил животът на нашата планета. Чрез опитни постановки и сложни научни анализи се правят изводи относно възможността и..

публикувано на 03.08.25 в 09:05
Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ във Велес

Добре дошли във Велес

Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..

публикувано на 02.08.25 в 13:13

Световният доклад за дарителството '2025: България е на 61-во място по щедрост

България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи  Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025)   – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..

публикувано на 31.07.25 в 15:40