Според доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ОПЗ) от 2013 г. по света съществуват повече от 1900 вида ядливи насекоми. В културите на някои държави в Азия, Южна Америка и Африка те са част от традиционната им кухня. Тепърва този тип храни навлизат в Европа. Каква е дезинформацията за насекомите в храната и защо тя от години е най-устойчива в България? В рубриката "Въпреки мрежата" – анализ на Кристиян Юлзари от Factcheck.bg
Насекомите пак са мода
"Дезинформацията за използването на насекомите в храните е една от най-устойчивите в България от поне няколко години Първият път, когато на нас, във Factcheck.bg, ни попадна публикация, свързана с това как ЕС разрешава определени насекоми или за употреба в храни, или напитки, беше през 2023 година, и от тогава, та досега, под различна форма, в различен контекст, невярна информация по тази тема се разпространява в социалните мрежи и в частност във Фейсбук, където голяма част от нашето общество пребивава, докато по-младите са в Тик-Ток, където отново има публикации, споделящи невярна информация по тази тема.
Това е христоматиен пример как се разпространява дезинформация не само в България, а и по света. Поводът да публикуваме за пореден път въвFactcheck.bg статия, посветена на насекомите, бяха една вълна от публикации във ФБ, в които се твърдеше, че ЕК е взела историческо решение да разреши жълт брашнян червей, в случая, да се влага в храни и напитки... Нещо повече, европеецът няма да предполага, че въпросното насекомо е част от чипса, който се купува или безалкохолното, което пие, а то ще се влага като тайна съставка с цел и аз не знам вече за какво... Различни са спекулациите... ЕК в действителност в края на месец януари публикува решение, с което разрешава на една конкретна компания – и тук го подчертавам много ясно, че става дума за една конкретна компания, да произвежда конкретен продукт от конкретен вид насекомо.
Всъщност всичките пъти досега, трябва да направя едно по-мащабно обобщение, дезинформацията за насекомите тръгва от подобни решения, които ЕК взима, но те в социалните мрежи се представят като че ли едва ли не ЕК е решила всякакви насекоми, които ние срещаме в почвата, когато вали дъжд – червейчета, скакалци и пр. да се влагат в храните и напитките. Няма нищо общо с това.
Пак уточнявам – ЕК има процедури, по които тя издава разрешения на определени фирми, произвеждащи продукти за хранително-вкусовата промишленост и тези продукти минават през многогодишни изследвания, проучвания, които продължават между 2 и 6 години. Направихме справка за всички взети досега подобни решения. Та между 2 и 6 години отнема на ЕК да одобри един такъв продукт и той се издава за конкретен времеви период, за конкретни продукти. Това внушение, че (пак се връщам към червейчетата , които срещаме по улиците, когато е влажно), няма как да са част от чипса, който си купуваме, в никакъв случай.
Всъщност, тук е моментът да отбележим, че ЕС има едни от най-строгите регулации по отношение на храните въобще в световен мащаб. Дори и в САЩ това не е толкова добре осигурено откъм регулации и откъм контрол на качеството. Та, в това отношение конкретно, хората трябва да знаят, че ако в определен продукт има насекомо, то това ще бъде отбелязано на етикета, като пак повтарям, то е тествано и изследвано и отделно от това, предвид, че това, като всеки друг продукт, може да предизвика алергия у дадени хора, предразположени към алергия... това ще бъде отбелязано на етикета."
Къде отидоха бобът и мусаката
"Това е така наречената "нова храна", ЕК ги е класифицирала като нови храни. В Европа те тепърва навлизат въобще като нещо, което се консумира от хората с извличане на протеин най-вече, тъй като насекомите са изключително богати на протеин, но в други общества, предимно в Азия и в Африка, насекомите от много години са част от традиционната кухня и можем емпирично да видим, че хората там не са заболели драстично от рак, консумирайки насекоми. За тях насекомите са нещо като нашите боб и мусака. Та това е нова храна, ЕК има такъв списък с нови храни, които се тестват и навлизат в нашия начин на живот. И това е и функцията на глобализацията...
Защо да добавяме към менюто си нови храни? Ами, ние добавяме непрекъснато нови храни. Сушито също не е нещо традиционно за Европа и за европейския континент, но много хора, включително и аз, го обичаме. Това е традиционна японска кухня, която се е пренесла по една или друга причина и в Европа, и в България, в частност."
Ква, ква! Внимавайте
"Та, да, дезинформацията за насекомите е най-устойчивата – тя се появява под различна форма – става дума за различни етикети и лога и знаци, които целят да скрият наличието на насекоми в храните. Едно от тези лога е "Лого на жабата" и стана много известно в социалните мрежи с това име. Представете си една снимка на жабка, зелена жабка в кръгче – така изглежда логото. Може да се срещне в много от големите супермаркети в България. Та, се твърди в много публикации, че когато потребителят види на етикета на продукта въпросното лого, то това означава, че в него има скрити насекоми. Ако прочете съставките, там няма да пише, че има насекомо, защото това е тайно и не трябва да се знае, но все пак има отличителни знаци, по които всички ние можем да се спасим, едва ли не. Истината е, че това лого не показва наличие на насекоми, то е символ, че продуктът е отгледан при спазването на определени стандарти за устойчиво земеделие."
Лиснете кофа катран
"Когато подготвяме такива публикации, ние всеки път ги обсъждаме с експерти, с учени, които ни консултират, за да можем да сме прецизни по отношение на фактите."
Кога се засилва такава кампания
"В този случай, и не само, дезинформацията тръгва от нещо реално случило се и се преекспонира в една или друга посока. Целта е да се уплашат потребителите, но по-общият наратив е антиевропейският, че всъщност ЕК е институцията, която цели да защитава интересите на гражданите, но тя се използва за това на потребителите да им се налагат насилствено различни продукти, храни и напитки, които биха могли да увредят тяхното здраве и оттам – благополучие. Т.е. използва се тази дезинформация, в контекста да се очерни Европейският съюз."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Тази неделя ловно-рибарското предаване "И рибар съм, и ловец съм" бе посветено на откриването на ловния сезон. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев анализират заповедта, изпратена до регионалните дирекции по горите, държавните предприятия и ловни сдружения. Слушателите ще научат много и за предварителната подготовка на ловците, както и за..
Проектът "Дигитални деца" спечели първа награда за "Проект на годината 2024" на фондация "Лале". В "Нашият ден" разговаряме с Яна Алексиева , координатор на Националния център за безопасен интернет – за дигиталната сигурност на децата, ролята на възрастните и какви решения предлага награденият проект. Конкурсът "Проект на годината" –..
Все по-решаващо важно е малките животновъдни ферми да могат сами да преработват млякото си по наредба 26. Това е само една от причините фондация "Пендара" да се включи в организирането на курс по сиренарство, който ще се проведе през октомври в гр. София. Основен лектор в този курс е биологът Цветан Димитров, производителят на зеленото сирене от..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо украинският сайт "Бесарабски фронт" след началото на войната в Украйна през 2022-ра започва да излиза на български език и как се опитва да разобличи руската пропаганда у нас, коментира в "Мрежата" по..
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само растението, за което не сте си помислили, докато четете този текст. Културите там съжителстват в хармония, а градинарите Снежана и Михаил не обработват почвата. Нещо повече – те се стремят и допринасят..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg