Според доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ОПЗ) от 2013 г. по света съществуват повече от 1900 вида ядливи насекоми. В културите на някои държави в Азия, Южна Америка и Африка те са част от традиционната им кухня. Тепърва този тип храни навлизат в Европа. Каква е дезинформацията за насекомите в храната и защо тя от години е най-устойчива в България? В рубриката "Въпреки мрежата" – анализ на Кристиян Юлзари от Factcheck.bg
Насекомите пак са мода
"Дезинформацията за използването на насекомите в храните е една от най-устойчивите в България от поне няколко години Първият път, когато на нас, във Factcheck.bg, ни попадна публикация, свързана с това как ЕС разрешава определени насекоми или за употреба в храни, или напитки, беше през 2023 година, и от тогава, та досега, под различна форма, в различен контекст, невярна информация по тази тема се разпространява в социалните мрежи и в частност във Фейсбук, където голяма част от нашето общество пребивава, докато по-младите са в Тик-Ток, където отново има публикации, споделящи невярна информация по тази тема.
Това е христоматиен пример как се разпространява дезинформация не само в България, а и по света. Поводът да публикуваме за пореден път въвFactcheck.bg статия, посветена на насекомите, бяха една вълна от публикации във ФБ, в които се твърдеше, че ЕК е взела историческо решение да разреши жълт брашнян червей, в случая, да се влага в храни и напитки... Нещо повече, европеецът няма да предполага, че въпросното насекомо е част от чипса, който се купува или безалкохолното, което пие, а то ще се влага като тайна съставка с цел и аз не знам вече за какво... Различни са спекулациите... ЕК в действителност в края на месец януари публикува решение, с което разрешава на една конкретна компания – и тук го подчертавам много ясно, че става дума за една конкретна компания, да произвежда конкретен продукт от конкретен вид насекомо.
Всъщност всичките пъти досега, трябва да направя едно по-мащабно обобщение, дезинформацията за насекомите тръгва от подобни решения, които ЕК взима, но те в социалните мрежи се представят като че ли едва ли не ЕК е решила всякакви насекоми, които ние срещаме в почвата, когато вали дъжд – червейчета, скакалци и пр. да се влагат в храните и напитките. Няма нищо общо с това.
Пак уточнявам – ЕК има процедури, по които тя издава разрешения на определени фирми, произвеждащи продукти за хранително-вкусовата промишленост и тези продукти минават през многогодишни изследвания, проучвания, които продължават между 2 и 6 години. Направихме справка за всички взети досега подобни решения. Та между 2 и 6 години отнема на ЕК да одобри един такъв продукт и той се издава за конкретен времеви период, за конкретни продукти. Това внушение, че (пак се връщам към червейчетата , които срещаме по улиците, когато е влажно), няма как да са част от чипса, който си купуваме, в никакъв случай.
Всъщност, тук е моментът да отбележим, че ЕС има едни от най-строгите регулации по отношение на храните въобще в световен мащаб. Дори и в САЩ това не е толкова добре осигурено откъм регулации и откъм контрол на качеството. Та, в това отношение конкретно, хората трябва да знаят, че ако в определен продукт има насекомо, то това ще бъде отбелязано на етикета, като пак повтарям, то е тествано и изследвано и отделно от това, предвид, че това, като всеки друг продукт, може да предизвика алергия у дадени хора, предразположени към алергия... това ще бъде отбелязано на етикета."
Къде отидоха бобът и мусаката
"Това е така наречената "нова храна", ЕК ги е класифицирала като нови храни. В Европа те тепърва навлизат въобще като нещо, което се консумира от хората с извличане на протеин най-вече, тъй като насекомите са изключително богати на протеин, но в други общества, предимно в Азия и в Африка, насекомите от много години са част от традиционната кухня и можем емпирично да видим, че хората там не са заболели драстично от рак, консумирайки насекоми. За тях насекомите са нещо като нашите боб и мусака. Та това е нова храна, ЕК има такъв списък с нови храни, които се тестват и навлизат в нашия начин на живот. И това е и функцията на глобализацията...
Защо да добавяме към менюто си нови храни? Ами, ние добавяме непрекъснато нови храни. Сушито също не е нещо традиционно за Европа и за европейския континент, но много хора, включително и аз, го обичаме. Това е традиционна японска кухня, която се е пренесла по една или друга причина и в Европа, и в България, в частност."
Ква, ква! Внимавайте
"Та, да, дезинформацията за насекомите е най-устойчивата – тя се появява под различна форма – става дума за различни етикети и лога и знаци, които целят да скрият наличието на насекоми в храните. Едно от тези лога е "Лого на жабата" и стана много известно в социалните мрежи с това име. Представете си една снимка на жабка, зелена жабка в кръгче – така изглежда логото. Може да се срещне в много от големите супермаркети в България. Та, се твърди в много публикации, че когато потребителят види на етикета на продукта въпросното лого, то това означава, че в него има скрити насекоми. Ако прочете съставките, там няма да пише, че има насекомо, защото това е тайно и не трябва да се знае, но все пак има отличителни знаци, по които всички ние можем да се спасим, едва ли не. Истината е, че това лого не показва наличие на насекоми, то е символ, че продуктът е отгледан при спазването на определени стандарти за устойчиво земеделие."
Лиснете кофа катран
"Когато подготвяме такива публикации, ние всеки път ги обсъждаме с експерти, с учени, които ни консултират, за да можем да сме прецизни по отношение на фактите."
Кога се засилва такава кампания
"В този случай, и не само, дезинформацията тръгва от нещо реално случило се и се преекспонира в една или друга посока. Целта е да се уплашат потребителите, но по-общият наратив е антиевропейският, че всъщност ЕК е институцията, която цели да защитава интересите на гражданите, но тя се използва за това на потребителите да им се налагат насилствено различни продукти, храни и напитки, които биха могли да увредят тяхното здраве и оттам – благополучие. Т.е. използва се тази дезинформация, в контекста да се очерни Европейският съюз."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Във "Времето на редактора" се срещаме с Росен Недков – главен готвач в курорта Златни пясъци. Разговаряме за професионализма и отношението към работата и хората. Недков е главен готвач вече четвърто лято и се гордее с екипа, с който рабоити. Пътят му тръгва от село край Нови пазар. Стратира кариерата си като помощник-готвач и постепенно се..
В навечерието на 15 август – Успение Богородично и празник на Несебър – в града ще се състои литийно шествие с чудотворната икона на Св. Богородица. Иконата е известна като "Черната Богородица" заради тъмните си цветове и датира от XIII век. Смятана е за покровителка на Несебър. Повече за празника разказва о. Петър пред редактора Нина..
Явор Иванов, докторант в Софийския университет и преподавател в Българското неделно училище "Райна Княгиня" в Дъблин, Ирландия, коментира в ефира на предаването "Нашият ден" темата за бездомничеството и неговите причини. По думите му делът на хората, които доброволно избират живот без дом, е изключително малък. Макар подобни случаи да се срещат..
На 12 август се отбелязва Международният ден на младежта, приет с резолюция на ООН от 1999 година. Датата е посветена на диалога между младежите от различни култури, както и на обмена на опит между поколенията. В това издание на "Нашият ден" говорим именно за такъв диалог – постигнат с образование в България. От 60-те години на ХХ век до..
На 12 август 2025 г. в Ловеч ще се проведе поредица от събития по повод Международния ден на младежта, посветени на активността, забавлението и изявата на младите хора. Празничната програма ще започне в 10:00 ч. на пл. "Екзарх Йосиф I" със състезание с велосипеди и тротинетки, като записването за участие ще започне в 09:30 ч. Участниците ще се..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg