Каква е историята на парите и монетосеченето по българските земи и защо тя води до необходимостта от пренаписване на българската история такава, каквато я познаваме – разказва в "Нашият ден" доц. Йосиф Аврамов, автор на двутомното издание "Силата на парите".
Гостът коментира и готовността на българската икономика и на българския потребител да възприемат еврото като национална валута. Доц. Аврамов поставя акцент върху липсващата информационна кампания и обяснява защо смята, че Бюджет 2025 ще бъде последният в български лева.
В своя труд "Силата на парите" доц. Аврамов извежда тезата, че моментът на падането на страната ни под османско владичество би следвало да бъде изместен от XIV в XV век. Основен аргумент са свидетелствата за монетосечене по времето на цар Константин II Срацимир (Асен), син на цар Иван Срацимир – до началото на XV век.
Доц. Аврамов разказва, че монетосеченето по нашите земи започва по времето на Второто българско царство – 1230 година при управлението на цар Иван Асен II след победоносната битка при Клокотница. Доказано българската монета вероятно е изсечена в Солун. Монетата е съхранена в Хърватия по времето на Кралство Югославия. През 1930 година изтъкнатият археолог проф. Богдан Филов заменя монетата за хърватско евангелие, съхранявано тогава в български музей. Доц. Аврамов заявява, че монетата може да бъде видяна в НАИМ – БАН.
След като султан Баязид е убит през 1402, по думите на доц. Аврамов, настават междуособици сред синовете му. През това време цар Константин II Срацимир, който, според исторически свидетелства, управлява независимото Видинско царство, организира въстание заедно със своя братовчед Фружин – синът на цар Иван Шишман, който обаче не претендира да бъде законен наследник. Доказателство, че Видинското царство е било независимо се намира в протоколите на католическия събор в Констанц от 1413 година, в които пише, че е присъствал представител на българския император, разказва гостът.
Доц. Аврамов предлага да бъде организирана научна конференция с участието на български, гръцки, румънски, сръбски и унгарски учени, в рамките на която да бъде решено кога наистина България е паднала под османско владичество.
Преди приемането на България в еврозоната разговорът се насочва към втория том на "Силата на парите", съставен от три части – "България и еврото", "Банково дело" и "Теория и история на ценните книжа".
"Бюджет 2025 е един от възможните бюджети, за да бъде подадено искане до Европейската централна банка и ЕК за изготвяне на нов конвергентен доклад. Основната цел на България е присъединяване към еврозоната – въпрос, решен още с влизането на България в ЕС. Казано е, че, когато България е готова, тя трябва да се присъедини", заявява доц. Аврамов и подчертава, че все още липсва информационна кампания по темата.
Референдум, по думите на госта, не е нужен, защото става дума за нещо, договорено на международно ниво.
Българският бизнес отдавна е готов, но много потребители не споделят тази нагласа и вината за това е в смяната на временните и краткотрайните правителства.
Доц. Арамов казва: "Евромонетите ще бъдат със същите изображения, с каквито са сегашните стотинки – Паисий Хилендарски, св. Иван Рилски и Мадарския конник. Всичко ще бъде конвертирано в евро и най-добре е българските потребители да направят банкови влогове, за да стане това автоматично на 1 януари 2026 година."
Експертът е на мнение, че още в началото на следващата година България може да влезе в еврозоната.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете". В случая Синът Божий извършва чудото заради вярата на тези, които го носят, което също не се случва за първи път. Намиращите се там книжниците веднага в един глас..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да придобие статут на бежанец в България. Какви са аргументите на Данила да избяга в България и с какви проблеми се сблъска на институционално ниво у нас, разказва в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“...
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg