Каква е историята на парите и монетосеченето по българските земи и защо тя води до необходимостта от пренаписване на българската история такава, каквато я познаваме – разказва в "Нашият ден" доц. Йосиф Аврамов, автор на двутомното издание "Силата на парите".
Гостът коментира и готовността на българската икономика и на българския потребител да възприемат еврото като национална валута. Доц. Аврамов поставя акцент върху липсващата информационна кампания и обяснява защо смята, че Бюджет 2025 ще бъде последният в български лева.
В своя труд "Силата на парите" доц. Аврамов извежда тезата, че моментът на падането на страната ни под османско владичество би следвало да бъде изместен от XIV в XV век. Основен аргумент са свидетелствата за монетосечене по времето на цар Константин II Срацимир (Асен), син на цар Иван Срацимир – до началото на XV век.
Доц. Аврамов разказва, че монетосеченето по нашите земи започва по времето на Второто българско царство – 1230 година при управлението на цар Иван Асен II след победоносната битка при Клокотница. Доказано българската монета вероятно е изсечена в Солун. Монетата е съхранена в Хърватия по времето на Кралство Югославия. През 1930 година изтъкнатият археолог проф. Богдан Филов заменя монетата за хърватско евангелие, съхранявано тогава в български музей. Доц. Аврамов заявява, че монетата може да бъде видяна в НАИМ – БАН.
След като султан Баязид е убит през 1402, по думите на доц. Аврамов, настават междуособици сред синовете му. През това време цар Константин II Срацимир, който, според исторически свидетелства, управлява независимото Видинско царство, организира въстание заедно със своя братовчед Фружин – синът на цар Иван Шишман, който обаче не претендира да бъде законен наследник. Доказателство, че Видинското царство е било независимо се намира в протоколите на католическия събор в Констанц от 1413 година, в които пише, че е присъствал представител на българския император, разказва гостът.
Доц. Аврамов предлага да бъде организирана научна конференция с участието на български, гръцки, румънски, сръбски и унгарски учени, в рамките на която да бъде решено кога наистина България е паднала под османско владичество.
Преди приемането на България в еврозоната разговорът се насочва към втория том на "Силата на парите", съставен от три части – "България и еврото", "Банково дело" и "Теория и история на ценните книжа".
"Бюджет 2025 е един от възможните бюджети, за да бъде подадено искане до Европейската централна банка и ЕК за изготвяне на нов конвергентен доклад. Основната цел на България е присъединяване към еврозоната – въпрос, решен още с влизането на България в ЕС. Казано е, че, когато България е готова, тя трябва да се присъедини", заявява доц. Аврамов и подчертава, че все още липсва информационна кампания по темата.
Референдум, по думите на госта, не е нужен, защото става дума за нещо, договорено на международно ниво.
Българският бизнес отдавна е готов, но много потребители не споделят тази нагласа и вината за това е в смяната на временните и краткотрайните правителства.
Доц. Арамов казва: "Евромонетите ще бъдат със същите изображения, с каквито са сегашните стотинки – Паисий Хилендарски, св. Иван Рилски и Мадарския конник. Всичко ще бъде конвертирано в евро и най-добре е българските потребители да направят банкови влогове, за да стане това автоматично на 1 януари 2026 година."
Експертът е на мнение, че още в началото на следващата година България може да влезе в еврозоната.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Милко Стойков, Бургас: Наследих от сестра си етаж от къща заедно с парцел – отстъпено право на ползване, вещно право на ползване, за което плащам данък за земята и за етажа. Мога ли да заградя наследения от мен терен? Сои институции..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
