Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал.
"Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние непрекъснато се сблъскваме с несъзнаваното – това са всички онези "сенчести", но понякога и светли процеси вътре в нас, за които ние нямаме разбиране и нямаме обхват…", казва Милена Харизанова, юнгиански психотерапевт, член на Българското общество по аналитична психология "Карл Густав Юнг".
В работата си като аналитичен психолог Силвия Маринова почти винаги се опира на вълшебната приказка. Предпочитанието към едни и избягването на други приказни сюжети я насочва към конфликтната ситуация, довела човек в кабинета ѝ. Изследвайки заедно образите и преживяванията му по отношение на тях, "това помага на човека да разбере по онзи начин, по който говори душата... Когато има конфликт, заради който човек тръгва на терапия, обикновено има нещо, което не знае и това нещо е в несъзнаваното и несъзнаваното ни говори през образите и през символите. Разсъждавайки върху тях, позволявайки им да постъпят в съзнанието ни… ние си помагаме всъщност да разберем, да видим един нов прочит каква промяна е необходима, какво ново разбиране или ново поведение би ни помогнало да надраснем настоящия си конфликт", споделя Маринова.
Дори и без това знание и професионални умения, когато четем приказки на децата си, ние им предаваме утаената през хилядолетия човешка мъдрост. Това обаче не предполага своеволни преработки, продиктувани от личните ни или актуалните за времето разбирания за това кое е ценно, нужно, излишно, страшно или красиво. "Всяка преработка носи риска някакъв пласт от приказката да отпадне, нещо да оплетем не както е било заплетено в архитектониката на приказката…", казва издателката на детски книги и философ по образование Албена Раленкова. Не става въпрос за речта, тя е динамична и няма как да не се променя, а за езика на приказките, който е символен, език на образите, на чудото. "Не толкова грешка в разчитането, колкото разночетенето идва от това, че ние забравяме, че децата не живеят в този рационален причинно-следствен свят, в който живеем ние възрастните, те не са така назидателни, както сме ние.", допълва тя.
Проф. Светлана Стойчева, преподавателка по история и теория на литературата, отбелязва, че обикновено "съдържателното богатство на приказката се свежда до любимия въпрос: "Каква е поуката" в търсене на пряк възпитателен ефект. Това според нея означава, че не вярваме на приказката, на чудото в нея, на разказа. Според проф. Стойчева "към вътрешната проблематика на приказката не е необходим някакъв специален медиум, посредник, дори и учителят не може да бъде посредник, нито пък родителят, към това ниво на приказката, което обаче поне според психоаналитиците действа безотказно…".
Впрочем, докато четем вълшебни приказки на децата си, самите ние можем да усетим благотворното им влияние, казват специалистите. Струва си да опитаме.
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
На 6 март министърът на културата Мариан Бачев отстрани арх. Петър Петров от поста директор на Националния институт за недвижимо културно наследство..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител..
"Shining Wind/Сияен вятър" е двуезична хайку антология, която събира 139 поети от 16 държави. Тя излиза на английски и български език и има международен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
