Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Скритата сила на вълшебната приказка: Целебните приказки

„Вампирова булка“, илюстрация на Любен Зидаров към „Български приказки“ от Николай Райнов, 1974
Снимка: sbh.bg

Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал.

"Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние непрекъснато се сблъскваме с несъзнаваното – това са всички онези "сенчести", но понякога и светли процеси вътре в нас, за които ние нямаме разбиране и нямаме обхват…", казва Милена Харизанова, юнгиански психотерапевт, член на Българското общество по аналитична психология "Карл Густав Юнг".

В работата си като аналитичен психолог Силвия Маринова почти винаги се опира на вълшебната приказка. Предпочитанието към едни и избягването на други приказни сюжети я насочва към конфликтната ситуация, довела човек в кабинета ѝ. Изследвайки заедно образите и преживяванията му по отношение на тях, "това помага на човека да разбере по онзи начин, по който говори душата... Когато има конфликт, заради който човек тръгва на терапия, обикновено има нещо, което не знае и това нещо е в несъзнаваното и несъзнаваното ни говори през образите и през символите. Разсъждавайки върху тях, позволявайки им да постъпят в съзнанието ни… ние си помагаме всъщност да разберем, да видим един нов прочит каква промяна е необходима, какво ново разбиране или ново поведение би ни помогнало да надраснем настоящия си конфликт", споделя Маринова.

Дори и без това знание и професионални умения, когато четем приказки на децата си, ние им предаваме утаената през хилядолетия човешка мъдрост. Това обаче не предполага своеволни преработки, продиктувани от личните ни или актуалните за времето разбирания за това кое е ценно, нужно, излишно, страшно или красиво. "Всяка преработка носи риска някакъв пласт от приказката да отпадне, нещо да оплетем не както е било заплетено в архитектониката на приказката…", казва издателката на детски книги и философ по образование Албена Раленкова. Не става въпрос за речта, тя е динамична и няма как да не се променя, а за езика на приказките, който е символен, език на образите, на чудото. "Не толкова грешка в разчитането, колкото разночетенето идва от това, че ние забравяме, че децата не живеят в този рационален причинно-следствен свят, в който живеем ние възрастните, те не са така назидателни, както сме ние.", допълва тя.

Проф. Светлана Стойчева, преподавателка по история и теория на литературата, отбелязва, че обикновено "съдържателното богатство на приказката се свежда до любимия въпрос: "Каква е поуката" в търсене на пряк възпитателен ефект. Това според нея означава, че не вярваме на приказката, на чудото в нея, на разказа. Според проф. Стойчева "към вътрешната проблематика на приказката не е необходим някакъв специален медиум, посредник, дори и учителят не може да бъде посредник, нито пък родителят, към това ниво на приказката, което обаче поне според психоаналитиците действа безотказно…".

Впрочем, докато четем вълшебни приказки на децата си, самите ние можем да усетим благотворното им влияние, казват специалистите. Струва си да опитаме.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Всеки може да излети към Луната от… Истанбул

Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през 2034 година ще кацнат на Луната. А ако посетите Истанбул, вие можете да стъпите на нощното светило много преди тази дата. Достатъчно е да отидете до новата телекомуникационна кула Чамлъджа...

публикувано на 18.09.25 в 13:05

За здравето – колко много приятели и...сюжети

Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р Николай Шарков, новият председател на Световната дентална федерация, проф. Андрей Кехайов – президент на Европейския медицински форум, д-р Владимир Наков, психиатър от екипа на НЦОЗА – с коментар за..

публикувано на 18.09.25 в 11:23

Виолета Бимбова-Туфан: Гордея се, че се чувствам полезна

В началото на новата учебна година гост в предаването "Другият до мен" беше Виолета Бимбова-Туфан, новата директорка на 75. ОУ "Тодор Каблешков" в софийския кв. "Факултета", където децата са изцяло от ромски произход. "Вярвам, че там, където има обич, морал, отдаденост, любов към знанието и добър пример, има всичко необходимо за успех на всяко..

публикувано на 16.09.25 в 16:10
Димитър Фердинандов

Еврика! Успешни българи: Димитър Фердинандов

Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на..

обновено на 15.09.25 в 20:44

Кралят на артистичния кич си построи Ермитаж в Пулия

Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..

публикувано на 15.09.25 в 10:18