Условията в космоса са много различни от тези на земята, при които ние се раждаме и живеем целия си живот и към които целият ни организъм е силно приспособен. Безтегловността е първият фактор, който е различен и с огромно значение за цялостното човешко здраве и физиологическите и психологически функции. Вторият фактор е изолацията в едно относително малко пространство и при по-дълги полети става въпрос за такава изолация за дълъг период. Третият фактор е йонизиращата космическа радиация, която астронавтите и космонавтите не усещат, но тя има въздействие върху организмите им. Тук не могат да се пренебрегнат и цялостните рискове на един космически полет, които са много и са свързани с условията и провеждането на самия полет, разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Йорданка Семкова от Института по космически технологии към БАН.
Как всичко това се отразява на тялото на астронавтите и космонавтите: "При продължителните полети телата на участниците в тях се променят. Това е свързано със загуба на костна маса, атрофия на всички мускули, често се наблюдава увреждане на зрението, проблеми със сърдечно-съдовата система, както и всички човешки органи, дори се наблюдават проблеми в ориентацията", разяснява още проф. Семкова.
През годините, благодарение на непрекъсната работа на учените, са се натрупали много знания и съвременните астронавти и космонавти са много по-добре подготвени за своите полети. Специални програми и за рехабилитация при завръщането на Земята са изработили и специалистите, за да може по-бързо и качествено да се възстановят самите хора. Най-дългият престой в космоса, като еднократен престой, е на руския космонавт Валери Поляков (437 дни), преди 35 години на пилотираната станция "Мир". Санита Уилямс постави рекорда за продължително пребиваване на жена в открития космос – направи девет излизания, допълва проф. Семкова.
"Участието на България в изследването на космоса започва още през 1959 година, когато български учени се включват в наблюдението на изкуствени спътници на Земята. Страната ни заема сериозно място в космическите изследвания. През 1972 година бяха изведени в космоса два спътника по програмата "България 1300", изцяло оборудвани с научна апаратура и научни експерименти, създадени в България. Единият от спътниците беше предназначен за изследване на слънчево-земните връзки, другият – на дистанционните изследвания.
България има своите двама космонавти, чиито полети бяха обезпечени с много сериозни научноизследователски програми и създадени апаратури за провеждане на тези експерименти. Някои от експериментите и апаратурите, създадени по това време, получиха своето развитие в следващите години, включително и днес България присъства в космоса. Наши научни апаратури и експерименти летят в момента около Марс, провеждат се експерименти за изследване на космическата радиация, експерименти провеждаме периодично също на Международната космическа станция в различни области, отново в изучаване на радиацията, на обстановката около станцията, изследване на нови материали. Първата българска оранжерия също е летяла в космоса. Наши учени работят в различни сфери – космическата физика, космическото металознание, космическата физика, изработването на храни за космонавтите и астронавтите.
Провеждаме експерименти и на безпилотни спътници около Земята. В последните години дейността на България в областта на космоса и на космическите дейности е свързана и с подписването на договор за европейска космическа страна с Европейската космическа агенция. Запазената българска марка е производството на дозиметри от серията "Люлин" за измерване на радиацията и въздействието и върху човека. Първият дозиметър е създаден за полета на нашия втори космонавт Александър Александров и е изпратен в космоса през 1988 г., работи 5 години. До днес над 20 такива български апаратури са летели в космоса. Вече 10 години около Марс лети българска апаратура", споделя в ефира на "Следобед за любопитните" проф. Йорданка Семкова.
На 12 април в Института по космически изследвания и технологии са организирали Ден на отворените врати. В института всеки ще може да види и да се запознае с работата на българските учени през годините.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Йорданка Семкова от Института по космически изследвания и технологии към БАН можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР и ИКИТ на БАН
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното си разнообразие и възможности, както и със своята толерантност. Мароко е територия на която през вековете различни националности са живели съвместно заедно. Мароко е кралство, което не престава да..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на модифицирани хора, това не стои на дневен ред, заяви в предаването "Следобед за любопитните" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. “Проектът, който започва, се финансира от Welcome trust –..
Така определят Университетската ботаническа градина в Балчик Росен Мирчев и Асен Масларски. Водещите на "И рибар съм, и ловец съм" бяха поканени да гостуват там, за да се включат в празненствата по повод 70-годишнината на този паметник на културата и защитена местност по Закона за защитените територии, а наред с това и един от 100-те национални..
На девети август в единствената ъндърграунд галерия в град Шабла, "Мазето на Баба Васа" ще бъде открита "Столове и валута". Автори са двама артисти..
Човешките емоции, дълбоките връзки и смисълът отвъд забързаното настояще са в сърцевината и на тазгодишното 33-то издание на Международния филмов фестивал..
Днес в 18:30 ч. в центъра на Сливен ще се проведе концерт с кауза – защита на целостта на природен парк "Сините камъни". Инициативата обединява усилията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
