Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е Фабио Скардили, преводач е Росен Люцканов.
"Ценно в книгата и целта на съставителя на книгата "Изкуствен срещу естествен интелект" е да представи нестандартните най-новите подходи към изкуствения интелект. Например последната статия в нея е посветена на един съвсем нов подход, който използва теорията на категориите, за да формализира принципите на квантовата механика с цел описване и изследване на изкуствения срещу естествения интелект, който е толкова нов, че преводът на термините бе истинско предизвикателство, защото българският език още не беше влязъл в контакт с тези идеи. Затова бе наистина предизвикателство пред мен при превода.
Авторите на статиите освен учени са и мислещи културни хора, затова в книгата ще видите препратки към Аристотел, Шекспир, Данте и цялата класика не само пряко, но и косвено и това е другото ценно нещо в книгата", споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" преводачът Росен Люцканов.
"Пътищата на изкуствения и естествения интелект ще се сближават, – прогнозира преводачът, – ако искаме да постигнем реалистични модели". Голямото предизвикателство, според него, ще е да се тръгне от една абсолютно абстрактна картинка и да се добави към нея плът, конкретика и първоначалният модел да се промени. "За да отговорим на въпроса какво представлява изкуствения интелект, трябва да научим повече за човешкия и от опитите ни и от провалите ни да направим машина, която мисли, разбираме повече за себе си", категоричен е Росен Люцканов.
"Тази книга е полезна, защото ни дава една нова гледна точка към основните трудове на Роджър Пенроуз по темата. "Сенките на ума", която имах удоволствието да преведа преди години, и "Новият разум на царя", тук виждаме в един по неформален контекст, в една конференция сред неспециалисти, как Пенроуз представя своите идеи и тяхното развитие. И това, което е ценно, че в книгата той разсъждава над това, каква е връзката между понятията интелигентност, разбиране и съзнание. И един компютърен чип, колкото и да е усъвършенстван, не може да осигури това, което ни дава нашият мозък. Така че краткият отговор на въпроса могат ли машините да мислят, вероятно биха могли, но не точно по този начин, по който ние ги правим в момента", разказва преводачът на книгата.
В сборника ще откриете диалог между носителя на Нобелова награда за физика Роджър Пенроуз и Емануеле Северино, един от най-изявените италиански философи. "Ако погледнете развитието на теорията за изкуствения интелект, ще видите, че до този момент машините са се учили от нас. Винаги когато се осъществява пробив, става благодарение на човешкия интелект, който създава алгоритмите, обучава и така нататък. В този смисъл без естествения интелект, изкуственият е невъзможен. Това е много видно в изкуството, където изкуственият интелект създава произведения на изкуството, когато има богат емпиричен материал, създаден от човека", споделя Росен Люцканов.
Росен Люцканов е завършил философия в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Защитава дисертация по логика в Института за философски изследвания към Българската академия на науките. Участвал е в съвместни изследователски проекти с научни институции от Белгия, Полша, Словакия, Чехия и Унгария.
Водил е уводни курсове по логика в Нов български университет и в Пловдивски университет. Член е на Управителния съвет на Българското общество по аналитична философия и на редколегията на Balkan Journal of Philosophy. Понастоящем е доцент в секция "Логически системи и модели" на Института за изследване на обществата и знанието към Българска академия на науките.
Автор е на две монографии и над 40 статии. Научен консултант към издателство "Изток-Запад" и преводач на научнопопулярна литература. Изследователските му интереси са в областта на историята и философията на логиката и математиката. Носител на награда на БАН "Проф. Марин Дринов" за млад учен за 2008 г.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" с Росен Люцканов можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Нов български университет, изд. Изток-Запад
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..
В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски": проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров ...
След наскоро приключилото голямо годишно събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час" в рубриката "Всичко за образованието" гостува Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието". В годината, в която фондацията отбелязва 15-ия си рожден ден, "Добрите практики на фокус" събра повече от 500 участници – учители,..
OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..
В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в..
Роден в Берлин, но с български корени, Стефан Голдман е артист, добре познат на родната сцена. Диджей, продуцент, музикален изследовател и собственик..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Йорданка Велкова, ръководител на лектората по български език в Университи Колидж..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg