Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в конкурса за наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България за 2025 г., проф. д-р Оля Стоилова – ръководител на научно направление "Полимерни биоматериали“ и гл. ас. д-р Катя Каменова-Стоянова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2019 г. гостуваха на предаването "Следобед за любопитните".
"Наградата изявен млад учен в областта на полимерите за мен е първото такова състезание, в което аз участвам, това е и първата ми спечелена награда. За мен това е признание за моя труд и съм много щастлива, както и родителите ми. В състезанието за наградата на името на проф. Иван Шопов, участвах с две статии. В първата статия използваме процеса електроовлакняване, а това е процес, при който от полимерен разтвор или стопилка под действието на силно електрично поле се получават влакна, които имат малък диаметър в наноскалата и се използват за направата на т.нар. "нетъкан текстил" или мат.
В нашата лаборатория ние се стремим да използваме все повече биосъвместими и биоразградими полимери, като полимлечна киселина и други. Интересно тук е, че могат да се включват вещества с различна активност, като например метални наночастици, лекарствени вещества или екстракти от лечебни растения", разказва в ефира на предаването Ина Анастасова.
Получените материали, допълва тя, могат да намерят приложение при пречистването на отпадни води с органични замърсители. Като биосъвместими и биоразградими, използваните при процеса полимери са безвредни за околната среда и могат де са използват в медицината.
Учените в Института по полимери към БАН работят и върху изработването на други материали, които могат да се използват в медицината за лечението на различни заболявания. На Ина ѝ предстои да защити дисертацията си скоро и вероятно след това едногодишно следване в чужбина, но категорично ще се завърне да работи в България именно в Института по полимери към БАН.
"За мен това също бе първото участие и състезание, а загубата още повече ме мотивира да продължа да се занимавам с нещата, които разработваме, и може би следващата година да спечеля наградата. Аз основно се занимавам с разработване на нови системи за пренос на активни вещества, като работим основно с природни полимери и различни вещества като етерични масла, ензими и други. Основната ни цел е разработването на такива системи, които биха могли да са по-ефективни, стабилни и приложими за различни видове терапии. Първо ми предстои да завърша магистърска степен и след това се надявам да ме зачислят за докторантура в института", споделя в предаването "Следобед за любопитните" Анна Пранчева.
"Проф. Иван Шопов бе дългогодишен директор на Института по полимери в БАН. След пенсионирането си той реши да учреди такава награда с цел стимулиране на младите учени до 35 години в развитието им в областта на науката. Със собствени средства той учреди тази награда към Съюза на химиците в България и вече 22 години организира и тържественото връчване, което по традиция се прави на 1-ви март, но тази година се проведе на 17-и март, когато отбелязахме и 90-годишнината на проф. Шопов.
През годините в конкурса са участвали млади учени от цялата страна, а жури от специалисти, не само от института, избират победителя. Голяма част от участниците в този конкурс остават на работа в института, дори директорът ни проф. Петър Петров също е печелил тази награда. Има приемственост", споделя в ефира проф. Оля Стоилова. Тя подробно разказва за трите направления, в които се работи в института и възможностите, които проектите и разработките биха имали при практическото им реализиране.
"Младите хора, които идват при нас в Института по полимери, са мотивирани. Разполагаме с модерна инфраструктура, нови лаборатории и модерна апаратура, която позволява да се правят качествени научни разработки. Като младите учени имат достъп до всичко това. Тези имат възможности за продължаване на обучението в чужбина, както и всички ние имаме възможност за участия в различни конференции по цял свят. Ние не сме голям институт, но екипът ни е сплотен и имаме много приятна работна среда. Бъдещето е на новите видове полимери. В момента тук, заедно с Ани, работим върху проекти, свързани с наноносителите. В наномедицината по цял свят се инвестират много средства и това е едно предизвикателства за учени като нас", заявява в ефира на "Следобед за любопитните" гл. ас. Катя Каменова.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Над 25 научноизследователски проекта се реализираха по време на приключилата официално преди дни 33-тата Българска антарктическа експедиция. Тя е от най-мащабната откъм научни цели и посетители на базата, както и най-амбициозната откъм обхват на научните изследвания. Така започва втората поредица на РЕ, посветена на българското присъствие на остров..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и журналист в програма "Христо Ботев", и членове: Веселина Стоилова – поетеса, омбудсман на хората с увреждания в Община Варна; Кристина Александрова – поетеса, и Цвета Николова – журналист, обобщи..
В Банкок не е трудно да сбъднеш мечтата, която всяко момиченце таи в сърцето си – да бъде принцеса. Е, може да е само за ден, но пък е като сън наяве. Преобличането в национални или аристократични одежди е трайна част от "въдичките" за туристи в Азия. В Япония момичета с умели движения те превръщат истинска гейша, дори те снабдяват с чорапи с..
Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години..
До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за природните феномени – водопадите у нас, са поставили едни височини, които така са и запазени през..
В Плевен завърши Шестото издание на Международния конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова". В специално издание на "Метроном" гостуват председателя..
Вийо Фарка Туре , синът на краля на западноафриканския блус Али Фарка Туре , отново идва с триото си – точно година след първия си концерт у нас и..
Костадина Костова, авторката на "Трето царство", се завръща с нов исторически роман, който този път е посветен на траките и по-конкретно разказва живота..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg