В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките, толкова повече нови въпроси и непознати механизми излизат наяве.
В последно време интересът към една конкретна структура в тялото се засилва – вагусният нерв. Все по-често се появяват книги и изследвания, посветени именно на него. Това бе и поводът в студиото да гостува проф. Георги Карастоянов – доктор на психологическите науки, преподавател и ръководител на катедра "Психология и лидерство" във Военната академия, с дългогодишен опит в изследванията на стреса, лидерството и психологическото влияние.
В ефира на "Време за наука" проф. Карастоянов даде ясен и достъпен поглед върху това какво представлява вагусният нерв – известен още като блуждаещия нерв – и защо е толкова важен за нашето здраве.
"Вагусният нерв е десетият от общо дванадесет черепно-мозъчни нерва, произлизащи от мозъчния ствол", обясни той. "Но за разлика от останалите, които имат конкретни и ограничени функции, този нерв "блуждае" през почти всички важни зони на тялото."
Името му не е случайно – vagus на латински означава "скитащ", и именно това описва анатомичната му особеност. Той преминава през гърлото, сърцето, белите дробове, стомаха и червата – сякаш свързва мозъка с всички жизненоважни органи.
По думите на проф. Карастоянов, вагусният нерв играе ключова роля в поддържането на хомеостазата – онова вътрешно равновесие, което е в основата на нормалното ни функциониране.
"Хомеостазата е свързана с усещането за безопасност", подчерта той. "Нашето тяло работи най-добре, когато се чувства в безопасност. Именно вагусният нерв разнася из тялото сигналите, че сме в сигурност, и чрез тях променя нашето физиологично състояние."
Слушайте!
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
