Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трима изследователи от СУ с публикации в едно от най-престижните научни издания

| обновено на 06.05.25 в 13:44
Проф. Вайсилов, проф. Петков и проф. Александров
Снимка: БНР

В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски": проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров.

Повод за тяхното участие е забележителен – неотдавна в едно от най-престижните научни издания в света, списание "Nature", бяха публикувани две статии, отразяващи техни изследвания. Те са осъществени с помощта на изчислителни ресурси, предоставени както от Европейски суперкомпютърни центрове, така и от български институции.

Проф. д.х.н. Георги Вайсилов е професор във Факултета по химия и фармация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В своята кариера той е заемал редица високи академични и административни позиции: изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование", президент на Федерацията на Европейските зеолитни асоциации, председател на Хумболтовия съюз в България, председател на Изпълнителния съвет и управител на Фонд "Научни изследвания", член на Изпълнителния съвет на Европейската научна фондация и член-кореспондент на БАН.

Проф. Петко Петков, също от Факултета по химия и фармация, работи в катедрата по органична химия и фармакогнозия. Неговата научна дейност е в областта на квантовохимичното моделиране на структурата и свойствата на различни порести материали. Постигнатите резултати, публикувани в престижни международни издания, отварят възможности за създаване на нови хибридни материали с приложение в съвременните технологии. Той е автор на над 80 научни публикации, с над 2600 независими цитирания и носител на награда за утвърден учен в областта на природните и инженерните наукил

Проф. Християн Александров също преподава във Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Климент Охридски" и е изследовател в Центъра за върхови постижения "Университети за Наука, Информатика и Технологии". В последните години неговите изследвания са съсредоточени върху моделирането на структурата и свойствата на различни материали, особено такива с потенциална каталитична активност.

Съдържанието на публикуваните статии, както и научните открития, представени в тях, бяха във фокуса на разговора на журналистката Василена Мирчева с тримата учени.

Слушайте! 



По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25