С планетата Земя се случва това, което се е случвало преди милиони години и ще продължава да се случва. Земята представлява една страшно сложна самоорганизираща се и самоконтролираща се жива система. Ние си мислим, че Земята е мъртва, но тя е жива система и ако погледнете в сайтовете на големите сеизмологични агенции, ще намерите доказателство за това, защото непрекъснато има земетресения, изригвания на вулкани и последствията от живота на твърдата земя, океаните и атмосферата – основните обвивки на планетата ни. С авторитета си на учен твърдя, че това което наблюдаваме през последните години, свързано с процеса на глобалното затопляне, е съществувало и преди на Земята.
Това разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Кристалина Стойкова. Проф. Кристалина Стойкова е от Геологическия институт на БАН, секция "Палеонтология, стратиография и седиментология". През последните 10-15 години във фокуса на внимание са палеоклиматичните промени, които са климатичните промени в историята на Земята, както и палеообстановките в различните епохи, които са се редували на територията на България. Направленията, в които работи проф. Стойкова, са "Климатични промени, рискове и природни ресурси" и "Астрономия, космически изследвания и технологии".
"През годините на своята работа съм изследвала няколко глобални затопляния, последното от които се е случило преди 55 милиона години. Благодарение на геоложките запазени архиви учените установяваме как тогава Земята е преминала през това много голямо затопляне. Изследвайки го тогава, днес ние можем с много голяма точност да дадем реални параметри на бъдещия климатичен модел, да прогнозираме какво може да се случи в климатичната система на планетата.
Ако се обърнем назад в миналото, можем да кажем, че най-силната фаза на глобалното затопляне е продължила 10 000 години и тогава средногодишната температура на Земята се е повишила с 9 градуса.
Това обаче е оказало огромно влияние върху всички живи организми на планетата, като най-силно са били засегнати екосистемите, които са живеели в най-високите северните и южни ширини, защото там температурата най-много се е повишила, докато около екватора повишението е било значително по-малко. Реално тогава човекът все още не е съществувал на Земята, а цялата система е преминала през това глобално затопляне.
След преминаването на този процес следва охлаждане и планетата достига до ледената епоха. Ние в момента тъкмо излизаме от този ледников период с един тренд към глобално повишаване на температурите. Човекът не може да спре процеса на затоплянето, защото движещите сили са извън човешките възможности.
Това са планетарните и астрономични фактори, които действат на Земята, т.е. слънчевото греене, наклонът на оста, позицията ѝ в галактиката и т.н. Има и вътрешни фактори – като движението на континентите и океаните, вулканите и земетресенията. Всички тези фактори, комбинирани и много фино балансирани, определят процесите на планетата.
Човекът започва да има отпечатък едва в последните няколко века, примерно от 300-400 години от началото на индустриалната ера, когато започва да продуцира парникови газове и да изгаря изкопаеми горива. И тези организми, които не успеят да се адаптират при тези циклични промени по естествен начин, загиват, но онези, които останат, са адаптирани за живот при новите условия.
Човекът реално не може да разруши планетата, но може да унищожи висшите организми и да върне живота тук на примитивно ниво, т.е. на планетата Земя няма да има високоорганизиран живот такъв, какъвто имаме сега. Затова и науката трябва да продължи да изучава саморегулиращата се и добре организирана планета Земя и да се опита да предотврати използването на тези постижения за деструктивни цели", категорична е проф. Стойкова.
Цялото интервю от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с проф. Кристалина Стойкова можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Село Ясна поляна се намира в община Приморско, област Бургас и в него живеят над 500 души. Разположено е в полите на Странджа планина, по поречието на река..
Най-дълголетното трио в австралийската авангардна музика ( " ембиънт" , "джаз", "акустичен пост-рок", "минимализъм" са само думи в случая ) се..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg