С планетата Земя се случва това, което се е случвало преди милиони години и ще продължава да се случва. Земята представлява една страшно сложна самоорганизираща се и самоконтролираща се жива система. Ние си мислим, че Земята е мъртва, но тя е жива система и ако погледнете в сайтовете на големите сеизмологични агенции, ще намерите доказателство за това, защото непрекъснато има земетресения, изригвания на вулкани и последствията от живота на твърдата земя, океаните и атмосферата – основните обвивки на планетата ни. С авторитета си на учен твърдя, че това което наблюдаваме през последните години, свързано с процеса на глобалното затопляне, е съществувало и преди на Земята.
Това разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Кристалина Стойкова. Проф. Кристалина Стойкова е от Геологическия институт на БАН, секция "Палеонтология, стратиография и седиментология". През последните 10-15 години във фокуса на внимание са палеоклиматичните промени, които са климатичните промени в историята на Земята, както и палеообстановките в различните епохи, които са се редували на територията на България. Направленията, в които работи проф. Стойкова, са "Климатични промени, рискове и природни ресурси" и "Астрономия, космически изследвания и технологии".
"През годините на своята работа съм изследвала няколко глобални затопляния, последното от които се е случило преди 55 милиона години. Благодарение на геоложките запазени архиви учените установяваме как тогава Земята е преминала през това много голямо затопляне. Изследвайки го тогава, днес ние можем с много голяма точност да дадем реални параметри на бъдещия климатичен модел, да прогнозираме какво може да се случи в климатичната система на планетата.
Ако се обърнем назад в миналото, можем да кажем, че най-силната фаза на глобалното затопляне е продължила 10 000 години и тогава средногодишната температура на Земята се е повишила с 9 градуса.
Това обаче е оказало огромно влияние върху всички живи организми на планетата, като най-силно са били засегнати екосистемите, които са живеели в най-високите северните и южни ширини, защото там температурата най-много се е повишила, докато около екватора повишението е било значително по-малко. Реално тогава човекът все още не е съществувал на Земята, а цялата система е преминала през това глобално затопляне.
След преминаването на този процес следва охлаждане и планетата достига до ледената епоха. Ние в момента тъкмо излизаме от този ледников период с един тренд към глобално повишаване на температурите. Човекът не може да спре процеса на затоплянето, защото движещите сили са извън човешките възможности.
Това са планетарните и астрономични фактори, които действат на Земята, т.е. слънчевото греене, наклонът на оста, позицията ѝ в галактиката и т.н. Има и вътрешни фактори – като движението на континентите и океаните, вулканите и земетресенията. Всички тези фактори, комбинирани и много фино балансирани, определят процесите на планетата.
Човекът започва да има отпечатък едва в последните няколко века, примерно от 300-400 години от началото на индустриалната ера, когато започва да продуцира парникови газове и да изгаря изкопаеми горива. И тези организми, които не успеят да се адаптират при тези циклични промени по естествен начин, загиват, но онези, които останат, са адаптирани за живот при новите условия.
Човекът реално не може да разруши планетата, но може да унищожи висшите организми и да върне живота тук на примитивно ниво, т.е. на планетата Земя няма да има високоорганизиран живот такъв, какъвто имаме сега. Затова и науката трябва да продължи да изучава саморегулиращата се и добре организирана планета Земя и да се опита да предотврати използването на тези постижения за деструктивни цели", категорична е проф. Стойкова.
Цялото интервю от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с проф. Кристалина Стойкова можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Неотдавна легендарната ни световна рекордьорка и олимпийска медалистка в скока на височина Йорданка Благоева се завърна от Перу, след като непрекъснато пускаше снимки и разкази в социалните мрежи от дългото си и увлекателно пътуване. Тя толкова много е бродила по света, че беше неизбежно да я попитам Перу коя посетена поред държава поред ѝ е. Оказаха..
Насред силния шум от политически разпри темата за образованието също кънти в общественото пространство с канонада от следващи едно след друго предложения на МОН, които не изглежда да са подплатени с научни доводи, изследвания, дългосрочно планиране и обществено обсъждане, затова пък предизвикват разногласия, подозрения и тревога у хората, пряко..
Как е изглеждала селищната система по средните течения на Марица и Тунджа през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва доктор Пламен Георгиев Разминават ли се археологическите открития с новите данни за населението у нас през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва учен от БАН "Селищната система по средните..
С журналистката Мира Баджева споделихме едно приказно пътуване до Тайланд. Използвам думата приказно неслучайно, защото и двете имахме възможност да се почувстваме като истински принцеси, нагиздени с традиционни благороднически костюми. (Репортаж от това приключение ще чуете и прочетете съвсем скоро). Същевременно се потопихме в магията на..
В поредицата "За здравето" ни гостува проф. Христо Хинков – специалист по обществено здраве, здравно осигуряване и психиатрия. Поставихме медицинските акценти върху честите психични разстройства и аномалии, неврозите в различните възрасти, статута на психиатричните болници и центрове. В рамките на един общ философски диалог коментирахме кой..
Евроскептичните гласове казват, че гражданите ще обеднеят, ако бъде прието еврото у нас. Допълват, че България не е готова, че Европейският съюз е..
Село Долни Луковит се намира в община Искър, област Плевен и в него живеят около 1700 човека. На около един километър от селото е съществувало римско селище..
Вчера в зала "Райко Алексиев", СБХ пред многобройна публика беше открита изложбата на големия скулптор Павел Койчев – "Мъжки, женски, среден род,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
