Рисунки и живопис на Анета Дръгушану в галерия "Арте"

Новата изложба на Анета Дръгушану в галерия "Арте" се нарича "Родова сцена". Това са рисунки от последната година и живописни платна с ретроспективен характер. Ето и част от заглавията: "Градината на човека", "Родова сцена", "Майка", "Хляб насъщни", "Опалена земя", "Жанрова сцена". Кирил Василев пише следното за творбите ѝ, в който постоянно присъстват селските жени: "Във фигурите на селянките, работещи на полето, тя постепенно открива връзката с архаичните пластове на човешкото съществуване, които все още живеят в нас, макар и на несъзнателно ниво. Връзката с култовете към митичните предци или с онези най-ранни култове към богинята-майка, която ражда и поглъща своя син-слънце отново и отново. 

Парадоксалното в тези късни картини е, че колкото по-изчистени и абстрактни стават те на нивото на формата, толкова по-ясно внушават връзката с архаиката и мита. (…) За нея тези предмодерни пластове на културата не са далечното и другото, а са нещо близко и свое. (…) Постепенно тя се научава да вижда модерното в най-близкото, в света, който познава от дете, а по-късно, вглеждайки се все по-дълбоко в своите любими персонажи, и да стигне отвъд него. 

Това е обща съдба за много български художници, които вървяха или вървят по сходни пътища. За тях модернизмът се оказа възможност да преоткрият традиционното, да осъзнаят и разберат по-добре предмодерните форми на култура, в която са родени и отраснали, да се опитат да излязат от културната изолация и отвратителната сивота на всекидневието, в която комунистическият режим ги беше поставил, и да потърсят една по-универсална перспектива към човешкото съществуване. Странно е, че те използваха модернизма, за да осъзнаят и съхранят своя консерватизъм".

"Анета Дръгушану се появява на сцената на изобразителното изкуство в България още в началото на 1960-те години, пишат от галерия "Арте", където тя за пети път представя свои експозиции. Новаторският характер на нейната необитова живопис я нарежда сред най-големите български живописци.  Родена е в Румъния 1937г., а през 1963г. завършва живопис в Художествената академия в Букурещ при бележития живописец проф. Корнелиу Баба". Там се запознава с бъдещия си съпруг – видинския художник Георги Петров. От 1964 живее и работи във Видин. Изложбата е посветена на паметта на Георги Петров, който наскоро напуска този свят на 94 години. "Винаги съм искала да стана голям художник, споделя Дръгушану, но не зная дали щях да постигна това, което имам сега без него. Той е моят дом."

Проф. Станислав Памукчиев пише за Дръгушану: "Анета е формирала нещо като лична стилистика в един неопримитив, за времето си също много революционен, защото, от една страна, тя къса с урока на Корнелиу Баба, от друга страна – къса с нашите традиционни практики, това, което се експонира като официална живопис. Разказът е много очарователен, защото тя си казва, че "на палитрата си оставя четирите цвята, четири основни локални цвята, които тя вижда в една керамична паничка, която е около нея. Ето ви я срещата с живия живот и с дългата културна традиция, която е на практика културна памет."

Анета Дръгушану е отличена с Националната награда за живопис "Владимир Димитров-Майстора" за 2018 г., орден "Кирил и Методий" – II степен, отличието "Златен век" на Министерството на културата, награди от Съюза на българските художници. Има редица самостоятелни изложби в България, Румъния, бивша Югославия, Сирия, както и различни участия в колективни изложби, а през 2017 г. – ретроспективна изложба в София по повод 80-годишнината ѝ. В галерия "Арте" може да намерите единствения ѝ албум-монография. "Албумът включва и архивни материали, предадени приживе от доц. Ружа Маринска, която често пъти представяше нейното изкуство", уточняват от галерията.

Изложбата може да се види до 5 юли.

Снимки: Антонио Георгиев-Хаджихристов