Ако образованието беше кораб, можем ли да сменим изгнилите и пробити части, докато той е в открити води, движейки се към нови хоризонти? Това метафорично сравнение поставя пред нас предизвикателството да мислим как да обновим и реформираме образователната система, без да спираме нейния ход. Този въпрос зададохме на доц. Силвия Борисова – ръководител на Секция "Култура, естетика, ценности" в Института по философия и социология към Българската академия на науките, изследовател с богат опит в над 30 научни и приложни проекта в сферата на образованието и неформалното обучение.
Доц. Борисова прави паралел между съвременната ситуация и тази отпреди около 100 години – през 20-те години на ХХ век, когато светът се възстановява от пандемията на испанския грип и травмите от Първата световна война. Тогава индустриалната революция налага нови изисквания към образованието – да подготвя квалифицирани или послушни кадри, а педагогиката създава големи авторитети като Мария Монтесори, Мелани Клайн и Франсоаз Долто.
В ефира на предаването "Време за наука" тя споделя, че пандемията и социалната изолация през последните години отключиха в образованието дълбоко преосмисляне на ценностите и самосъзнанието – не само като мисъл, но и като усещане за тялото и сетивата. По това време тя преподава в Спортната академия, където на първокурсници с по осемчасови учебни блокове се налага в рамките на часа да си представят, че плуват. Студентите започват самоволно да изпращат есета – едно от тях носи заглавието "Човекът е като кораба, не е роден, за да седи в пристанище". Това провокира доц. Борисова да се замисли колко важно е движението – не само за спортистите, но и за децата.
Тя припомня, че преди век знанието се усвоява по-абстрактно, тъй като мозъкът е бил подложен на много по-малко визуални и сетивни стимули. Днес обаче, подложени на огромен информационен шум и разнообразие от стимули – визуални, сетивни, семиотични – мозъкът на учениците реагира и се развива по различен начин. Абстрактното мислене не е изчезнало, но се формира и проявява по нови пътища, адаптирани към съвременните условия.
Слушайте!
Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите. Първите..
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Русия, САЩ, Украйна и Европа – какво предстои, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Владо Йончев , главен редактор на OFFNews...
Защо представите на българските политици и общество за почтеност са криворазбрани и кому е нужен съветник по почтеността, коментира във "Въпреки..
Защо беше осъдена да заплати 1000 лв., коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" разследващата журналистка от сайта "За истината" Венелина..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg