Кремена Станилова: Насилието се спира с адекватното "Не"!

Какво означава вълната на насилие, която като че ли се отприщи след случая с 18-годишната Дебора от Стара Загора? Има ли предупредителни сигнали за насилие в семейството, какъв е профилът на насилниците, и има ли психологически техники за неутрализиране на хората, склонни да използват физическа сила. Коментира психотелесният терапевт Кремена Станилова. С нея разговаря Радка Петкова.

- Как си обясняваме толкова жестокост, толкова насилие над един човек. Защо се случва това?

- .......истината е, че в нас дреме едно животно в онзи смисъл, че нямаме социален контрол или осмисляне, когато сме импулсивни и нямаме изградена личностова структура, за да осъзнаваме какво правим на другия човек. Или най-малкото може да осъзнаваме, но да няма грам емпатичност към другия човек. Така че винаги в нас има една такава енергия, която е разрушителна.

Въпросът е, че когато имаме изградени здрави личностови структури, ние търсим решения, които са добри за нас, добри и за другите и имаме социално отговорно поведение, емпатично. Докато тук вече говорим за някаква и психопатия, и социопатия, нещо извън нормата.

- Тоест човекът, който го е извършил според вас е извън нормата или на границата? 

- Ами предполагам, защото такова едно  насилие не е оправдано особено когато е с особена жестокост. Това е изведен до краен предел садизъм. Сега трябва да сме абсолютно откровени и честни пред нас самите - садизмът и мазохизмът са част от болната агресия. 

- И една динамика в отношенията, нали?....

- Точно така......Защото когато ние се закачаме към определен такъв случай, може би някакви части от нас се закачат. Но в нас има и един садист има и един мазохист, макар че в може би в много по-малка степен проявяваме това. Ние всички се шокираме от подобно нещо, но отдолу зад шока ни може да стоят много неща. В триъгълника на Карпман, ние въртим едни роли на контрол, на преследвач, или насилник, жертва и спасител. И обикновено когато сме в ролята на спасителя или този, който се възмущава как е възможно, опитва се да реши някак си нещата, и то доста напористо, твърде възможно е спасителят да се е дистанцирал от себе си, от собствения си вътрешен насилник или пък жертва. Защото е много по-социо, приемливо да съм спасител, отколкото да си призная, че може би в мен има един насилник. 

Истината е, че аз много обичам да наблюдавам комуникацията, нали това е сферата, в която работя. Най-добре този тип садистично общуване се проявява дори от хора, които се манифестираха като спасители в този казус. Тоест онова, което виждаме като крайно проявление, тази физическа жестокост, често е плод на много дълго време неглижиране на садистично поведение, емоционално насилие по-скоро в садистичния спектър. Но пък трябва да знаем, че садистът или насилникът винаги е някъде мазохист или жертва. Тоест не може да сочим непрекъснато с пръст.  Да, жертвата е тази, която е потърпевша, но ние не знаем дори и динамиката /в отношенията, бел.ред./ как тече.

.....какво се е случило, как се е случило? Защото жертвата, макар и потърпевша, тя има своя принос да е там. Не казвам, че жертвата е виновна, но ние ще се откачим от такъв тип и комуникация, и взаимоотношения когато осъзнаем, ако аз съм в ролята на жертва, защо стоим. Може би е имало други белези, които аз не съм забелязала. Може би съм неглижирала много белези на психическо насилие. Истината е, че аз наблюдавам, че много хора дори не разбират, че това е насилие, което се случва...

Казахме, че физическото насилие, е физическо насилие, ОК. Ясно е - ако ни бият, ако ни измъчват, ако дори посягат на имуществото ни, да кажем лишат ни от дом, тоест правят нещо спрямо тялото ни...

.... докато психическото насилие е доста размито и не си даваме сметка, че ние много често сме психически насилници. Примерно ако упражняваме игнор непрекъснато, неглижираме определени неща, цупим се във вкъщи, или пък на приятели и ги наказваме с мълчание. Това е садистично. 

 .... как държавата се отнася към гражданите? Виждате игнор или неглижиране има непрекъснато от управляващите, когато масата кажат определени неща. Не - те имат друг дневен ред. Това си е насилие! Този референдум примерно, който отхвърлиха и минаха през една граница законова и казаха "Не, вашите гласове не са важни". Това е садизъм, само че ние не ги забелязваме тези неща.

Примерно контрола, задушаващата ревност, двойните стандарти и обезценяването....

Вижте в политическото говорене непрекъснато има обезценяване на политическия противник. Сексуални подигравки и омаловажаване. Това е садизъм.

И това се лее повсеместно навсякъде - и от народните ни избраници, като почнем от главата, нали рибата се вмирисва от към главата и стигнем до последния обикновен човек.

- А за профила на насилника?

И понеже ние говорихме за профила на насилника...

Не можем да кажем, че насилникът е нискообразован. Една голяма част от насилниците, перфидните насилници са високообразовани, със статус и дори уважавани в обществото, добре поставени в обществото и социо комфортни.

В същото време дори и борци за каузи.... Когато видим, че някои много се закачат за някаква социална кауза, трябва да видим компенсаторно какво има отзад, дали пък не е неосъзнато нещо, което човек не е отработил.

Така или иначе насилникът няма социален статус, може да бъде много ниско образован, може да бъде и високообразован. Тук белегът на насилника е, че той има едно много силно чувство на контрол, липса на чувство за срам и липса на емпатия или може да играе емпатия, но същото време да няма.