....Моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден

Основателят на "Капачки за бъдеще" Лазар Радков изрази пред БНР изключително простичко радостта си от благотворителността: "Ние сме успели да дадем макар и мъничко, но сме дали по-сигурна среда на няколко хиляди деца и сме им дали шанс да се развият добре, да се развият здравички. Те са дошли на този свят малко по-рано, малко по-недоразвити, с повишени рискови показатели в не една и две области на здравето и ние сме помогнали на лекарите да се погрижат по-добре за тях, това изключително много ми пълни душата с радост". Това ме кара да се замисля за философията на капачката.

Едно малко нещо като пластмасов никому ненужен предмет, може да допринесе животът ни да бъде по-хубав тук и сега, стига да обединим сили. Отпадък срещу здраве или както е в известната приказка "Сливи за смет", в която най-грижливата домакиня получила най-големият подарък, макар и да донесла най.-малко отпадък.

Нещо подобно се случва в епичното фентъзи "Властелинът на пръстените".

Там, най-малките същества в Средната земя, смятани дори за малко безполезни, спасяват легендарния свят с подвига, който идва от чистото сърце. Голямото сърце не винаги ни гарантира голям подвиг – понякога от него само боли, но пък през тази болка влиза и много мъдрост, и красота. И именното тогава осъзнаваме, че не материалните неща, а мъничките добрини изграждат света.

Тогава не ни интересува стойността на нещата, а колко са ценни.