Иван Димитров: Лявото кукерско хоро се играе напук на Дявола

публикувано на 16.02.24 в 16:28

Иван Димитров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Групата от кукери в ивайловградския квартал "Лъджа" е единствената в Източните Родопи. Традицията е пренесена от Мала Азия, като всеки кукер си изработва само костюма и се стреми да е възможно по-страшен. Наскоро групата бе на фестивала Сурва в Перник, откъдето се върна със златен медал. За кукерството изобщо, за традициите и защо ги следват, Радка Петкова разговаря с Иван Димитров, ръководител на групата, общински съветник и производител на вино.

За златния медал от фестивала Сурва, Иван Димитров: "журито грабнахме с нашите автентични костюми, които са с цървули от свинска кожа, които всеки сам ги прави. Навои, потурите, всичко е автентични от нашите наследници, дядовци, прадядовци, от бащите на децата и просто ние имаме единствено ляво хоро, което играем. Никъде го няма, ходили сме навсякъде и по Ямбол, и в Перник - къде ли не, в Търговище. Ние сме единствените, които играем кукерското ляво хоро. Лявото хоро се играе напук на Дявола.

Защото ние играем на Сирзи Заговезни. Това е началото на пролетта и края на зимата и това зло, което се е събирало цяла зима.... Пролетта събужда земята от зимен сън, в почти всяка къща се заорава,

сее се и се гони злото, което се събрало и напук на Дявола. Играем това наше ляво хоро и гоним злото от всеки дом и благославяме за здраве и берекет, щастие и плодородие, всички да са живи и здрави. И най-важното, че към групата от доста време се присъединяват много деца, които с желание наследяват този наш празник".

- И това ще ви питам... Вие как се увлякохте по кукерството? По традиция ли беше?

"Преди години бащата, имам и по-голям брат, и той.....вече от тях и аз. И сега и моите деца и двете постоянно и в Перник и навсякъде, където групата ни поканят, навсякъде децата гледат по-възрастните, защото аз съм един от най-възрастните. Просто не знам. Голям мерак, голямо нещо".

- Разбрах, че един костюм тежи до 50 кг, как се носи толкова тежко облекло?

"С мерак. Големите колани, пристягаш се, с кожата са топлиш и колкото е по-страшна е маската, толкова по-надалече бяга злото".

Така казват при нас".

-Казахте, че и малките кукери се увличат - как става това и колко са дечицата?

"увеличават се. Миналата година, благодарение на общината с ръководството направихме така, че на всички деца да има някакъв подарък, да има стимул, бяха 25 подаръка и не стигнаха.

...така стана, че някои, които бяха по-големи, им казахме просто Дръпни се настрани.... само и само да има за малчуганите. И така... Може би и стимул има - помагаме..... кожа да ушиеш, дрехи да направиш, цървулки кожички...

Дори миналата година от Кърджали от "Петко Рачов Славейков" мисля, че беше училището, тук имат познати и идват, и се обличат децата. Интересно е.

- Идва Кукеровден. Откъде идва тази традиция?

- Ние горе квартал "Лъджата" е било навреме село и е заселено 1914 година, когато затварят границите от село Мандър, Мала Азия. Това са просто бежанци навремето, 1800-ата година отиват надолу и има много богати земи в Мала Азия. Там са повече земеделци, горят въглища и имат добро препитание. Получават хубави пари и много семейства се изселват там и около стотина години живеят там - в Коджабунар Мандър. Много села са. След като вече 13-а и 14-а година затварят границите, отиват една вечер и им казват "Кой каквото може да вземете". Покъщнина, волските коли ги качват на параходите и ги разтоварват тука в Гърция, на Ксанти и от там вече пеш идват. Лъджата е било гръцко село около 500 човека са били и заселват село лъджа. И там е имало кукери".

- Защо на един от кукерите се казва бей?

"Нашите възрастни дядовци казват така... Защото обичаят идва от там, от Турция и не е хубаво като си в Турция да казваш цар, а нали главатаря трябва да се казва бей. И оттам е останало. И тук вече като идват и нашите хора вече така са си решили, че остава бей.

През демокрацията около 70-етте и 80-тте години ние тогава сме били към Кърджалийски окръг...И Исторически музей в Кърджали за първи път на канят 72-а година в Кърджали участваме. И от там вече почваме участията по Перник, по Търговище, Ямбол, във Франция, в Лонго сме били. Сега на 7 март сме канени пак в Орестиада сме ходили няколко известни групи и в света.

Повече чуйте в разговора на Радка Петкова с Иван Димитров.

По публикацията работи: Радка Спирова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Иван Димитров: Лявото кукерско хоро се играе напук на Дявола

Магията на коледуването оживява в квартал Гледка

40 години от Възродителния процес: Поклонения и възпоменания в региона на Кърджали

"Вкусен следобед" - в неделя с Радка Петкова

40 години от Възродителния процес ще отбележат на Тюркян чешма

Весела Фламбурари написа детско фентъзи, основано на мита за Дионис

За 14 години над 150 ученици се учиха на комуникация и журналистика в Клуб "Публична реч"

Д-р Ахавни Кеворкян: Готвенето може да бъде ваканция за мозъка

Радио Кърджали

За БНР