„Боже, благодаря ти, че ни удостои да видим изгрева на слънцето и днес, позволи ни да видим и залеза на този ден“ – с такава молитва и благодарност за живота е започвал всеки нов ден в малкото село Гумощник в близост до Троян. Районът е известен с многобройните си исторически и природни забележителности, а не малка част от тях се намират в с. Гумощник. Според местните жители църквата тук е истински шедьовър на строителството и ортодоксалната иконопис. Строежът на масивна сграда със зид, дебел близо метър и половина, не е случаен факт и доказва, че предците ни са били будни и много предприемчиви хора. Днес църквата „Свети Николай Летни“ е обявена за паметник с национално значение.
Още едно свидетелство за високия дух и широк кръгозор на местното население е основаното през 1829 г. килийно училище. Запазено в автентичен вид, то е сред най-посещаваните исторически забележителности на Гумощник. Според историческите извори още през XV век селото е имало около 4300 души население. Говори се за троянски и севлиевски колиби наоколо, а на мястото на днешен Гумощник е имало важен административен център със седем кръчми и осем големи манифактурни дюкяна.
През 1927 г. будни балканджии решават да основат читалище в Гумощник. Нарекли го с името на отец Паисий – монахът, който пръв събира в една книжка славната история на българския народ. Читалището и днес развива своя културна и просветна дейност. Библиотечната сбирка наброява повече от 9 хиляди тома. Преди години тук е учредена и галерия на името на Цанко Маринов – местен самоук художник. Той е нарисувал образа на отец Паисий по подобие на една от най-старите икони на Св. Богородица в местната църква – използвал е същите похвати, за да изобрази този светъл образ от нашата история. Маринов е пресъздал върху платната си лицата на жителите, панорамата и сцени от родното си село. В галерията може да се види една от емблематичните му картина, посветена на троянската жена, от която сякаш се излъчва светлина.
Село Гумощник е познато на туристите заради многото си исторически забележителности и красивата природа, но често името му се свързва и с паметника, който напомня за осем местни жители, които загиват при корабокрушението на легендарния „Титаник“ през 1912 г. Тръгнали са заради голямата беднотия в началото на миналия век. Продали са земите си, взели са заеми от банки и са си купили билет за кораба, оставяйки тук жените и дори неродени още деца – разказва Ангелина Георгиева, секретар на местното читалище. И още:
Снимки: личен архив
"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..
Министерството на туризма връчи своите годишни институционални награди в бранша. На стилна церемония във Военния клуб в София бяха отличени победителите в 16 категории, излъчени след онлайн гласуване, провело се в периода 13 ноември – 5 декември 2018 година. Специално видео обръщение до гостите на събитието изпрати председателят на Световния..
България е малка по своята площ и на картата на Европа понякога по-лесно ще я разпознаете по фóрмата, но не и по името, което липсва. Обаче този, който опознае страната ни, няма как да не признае достойното ѝ място на европейския континент: заради богатата история, щедрата природа, пъстрите традиции и мистериите, които я обвиват. Една от тези..
Сезоните сменят лицата си, а ние – в постоянни мисли за ежедневните битови проблеми, загубваме връзката с природата. Трупаме грижи, години, а неудовлетворението смачква душите ни. Но ако само за един ден се отскубнем от хватката на материалния свят, успяваме да чуем песента на природата, която бързо ни зарежда с безвремието си и изпълва..
Няколко са планините около София, които предлагат възможност на жителите и гостите на столицата да разтоварят сред природата от забързания ритъм и проблемите на пренаселения град. Една от тях е Люлин. Тя е по-слабо популярна сред туристите в сравнение с Витоша, в чието подножие се намира столицата. Затова пък можете да скитате с часове из меките..
Ако се чудите накъде да поемете на релаксиращ преход в планината през слънчевите дни на циганското лято, можете да спрете избора си на Понор. Това е карстова планина, разположена в централната част на Западна Стара планина. Най-високата ѝ точка е връх Равно Буче (1499 м), за чиято форма можете да се досетите от названието му. Просторните плата..
Августовското слънце висеше доста ниско над средногорските бърда. То озаряваше старовремските зидове със своите пурпурни лъчи и им придаваше особен цвят, изражение и ефект. Така патриархът на българската литература Иван Вазов вижда Хисаря преди повече от 130 години. Според краеведа Атанас Кънчев, Вазов обичал да се разхожда по залез из..