България е малка по своята площ и на картата на Европа понякога по-лесно ще я разпознаете по фóрмата, но не и по името, което липсва. Обаче този, който опознае страната ни, няма как да не признае достойното ѝ място на европейския континент: заради богатата история, щедрата природа, пъстрите традиции и мистериите, които я обвиват. Една от тези мистерии са т. нар. провиралки – скални изпитания с лечебен ефект. Те са замествали отчасти слаборазвитата медицина в римско време и през османското владичество по българските земи. Популярни са и до днес.
Думата „провиралка“ значи място в скала, през което човек се пъха и успешно минава от другата страна. Все още не сме намерили на други езици подобен термин, – казва Костадин Димов, който от години обикаля из България, издирва и се опитва да разгадае загадките на обредни скални обекти от древността. – Думата „провиралка“ на български звучи леко несериозно, но се оказа, че зад нея са мегалитните обекти с най-богато разпространение и уважение сред българите.
Тази традиция, популярна в България, може да е позната и в съседните балкански държави. Но в други точки по света няма сведения да е разпространена, твърди Димов. Той си обяснява широкото приложение на тази формула за здраве от древността с „Литиката“ на Орфей, който е познавал скалите, техните лечебни свойства и е засилил интереса към този вид обекти. Ванга също ги е използвала и е пращала хора в различни краища на България, където има провиралки. Истински дар за нас е, че:
Традициите в България са живи. Десетки хиляди на година минават през провиралките, колкото и странно да ми изглеждаше и на мен, – разказва Костадин Димов. – Най-известната, през която всички сме минавали като малки за преодоляване на страх, е провиралката в параклиса до Рилския манастир. Друга известна провиралка е в Крибул, където хората се провират за здраве и за зачеване.
Три са търсените полезни ефекти от провиралките. Първият е преодоляване на някакъв страх. Вторият, характерен може би за половината от тях, е за зачеване на жени, които нямат рожба. На някои места освен скалното изпитание има и извор с вода, която се пие или маже за подсилване на ефекта от камъка. Третото предназначение на тази древна „медицинска апаратура“ е за болести на двигателния апарат. Провирайки се, човек притиска болния кръст в камъка. Смята се, че при този своеобразен масаж се освобождава енергията на тялото и то се излекува.
Не всяко място в скалите, през което може да се провре човек, се ползва за провиралка. Древните са имали ясна представа кое място с какво е силно. Популярни са ставали местата, доказали своя ефект. До някои от провиралките или в близост до тях има параклис, като например при с. Сталево. В чирпанското село Златна Ливада се намира най-старият действащ манастир в Европа – „Св. Атанасий“. Там в малка пещера е живял Свети Атанасий. Тази пещеричка днес е провиралка. Под манастира има лечебен извор.
Всяка провиралка си има своето предназначение в зависимост от мястото, геометрията, вида скали. Чудно ли ви е по какви белези се съди за древността на тези обекти?
В някои от провиралките се вижда полиране на камъка, което говори, че оттам са минавали хиляди тела. Не са ползвани само последните 20, 100 и дори 200 години, – убеден е Димов. – Това е много древна почит. Винаги са на някое свещено място, което е било светилище може би още от неолита, и което има някаква енергия – кристална, водна или газове, които излизат изпод земята, както е в местността Рупите при къщата на пророчицата Ванга.
За да се постигне ефектът от преминаването през провиралката, се спазва ритуал, който понякога се превръща в истинско изпитание:
Ритуалът е – минаваш през мястото, помолваш се. Ако е за забременяване, го изпълняваш три пъти. След това се кръстиш и закачаш някаква твоя дреха като дар, който да поеме благопожеланията на боговете, в резултат на твоята молба към тях, – разказва Костадин Димов. – Някои от провиралките са на много трудни места. Такава е провиралката при село Стоманци в Източните Родопи. Тя се намира в скала, която е над пропаст. След като минеш през отвора в скалата, за да се върнеш, трябва да минеш през малко балконче – не повече от две педи широко, над пропастта. Жените, които минават оттам три пъти, за да заченат, са много смели.
Досега Костадин Димов и неговите съмишленици са установили общо 25 провиралки, на които обичаят е жив.
При добра организация в издирването, предполагам, ще изброим над 100 в България. Това е като поликлиника на древността – във всеки регион трябва да има поне една такава, убеден е Димов. Той приканва всеки, който знае за такива места, да споделя, за да се популяризират и оживят, а тези, които имат нужда – може да намерят изцеление.
Снимки: личен архив"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..
Министерството на туризма връчи своите годишни институционални награди в бранша. На стилна церемония във Военния клуб в София бяха отличени победителите в 16 категории, излъчени след онлайн гласуване, провело се в периода 13 ноември – 5 декември 2018 година. Специално видео обръщение до гостите на събитието изпрати председателят на Световния..
„Боже, благодаря ти, че ни удостои да видим изгрева на слънцето и днес, позволи ни да видим и залеза на този ден“ – с такава молитва и благодарност за живота е започвал всеки нов ден в малкото село Гумощник в близост до Троян. Районът е известен с многобройните си исторически и природни забележителности, а не малка част от тях се намират в с...
Сезоните сменят лицата си, а ние – в постоянни мисли за ежедневните битови проблеми, загубваме връзката с природата. Трупаме грижи, години, а неудовлетворението смачква душите ни. Но ако само за един ден се отскубнем от хватката на материалния свят, успяваме да чуем песента на природата, която бързо ни зарежда с безвремието си и изпълва..
Няколко са планините около София, които предлагат възможност на жителите и гостите на столицата да разтоварят сред природата от забързания ритъм и проблемите на пренаселения град. Една от тях е Люлин. Тя е по-слабо популярна сред туристите в сравнение с Витоша, в чието подножие се намира столицата. Затова пък можете да скитате с часове из меките..
Ако се чудите накъде да поемете на релаксиращ преход в планината през слънчевите дни на циганското лято, можете да спрете избора си на Понор. Това е карстова планина, разположена в централната част на Западна Стара планина. Най-високата ѝ точка е връх Равно Буче (1499 м), за чиято форма можете да се досетите от названието му. Просторните плата..
Августовското слънце висеше доста ниско над средногорските бърда. То озаряваше старовремските зидове със своите пурпурни лъчи и им придаваше особен цвят, изражение и ефект. Така патриархът на българската литература Иван Вазов вижда Хисаря преди повече от 130 години. Според краеведа Атанас Кънчев, Вазов обичал да се разхожда по залез из..