Хисаря – античен град сред топли минерални извори

Августовското слънце висеше доста ниско над средногорските бърда. То озаряваше старовремските зидове със своите пурпурни лъчи и им придаваше особен цвят, изражение и ефект.

Така патриархът на българската литература Иван Вазов вижда Хисаря преди повече от 130 години. Според краеведа Атанас Кънчев, Вазов обичал да се разхожда по залез из курортното селище в полите на Средна гора и да се захласва  по гледката, която разкрива южната крепостна стена. Потопен в усещането за безвремие, лирикът рисува едно от любимите си места в „Отечество любезно, как хубаво си ти” през 1882 г:

Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

Още тогава, през 1897 година, сякаш прозрял напред във времето, Вазов пише: Мисля, че тия минерални хисарски води имат голямо бъдеще. Те са цяла благодат за тоя щастлив край... Очаква се от човека, тоест от нас, да уредим умело и да оползотворим тия народни богатства.

И действително, през 1882 г. правителството издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“, а в Пловдив чешкият химик Состержонек прави първият анализ на минерална вода в България от пет хисарски извора. Така започва организираното балнеолечение у нас.

Век по-късно, през 1993 г., археолозите се натъкват на монументален балнеокомплекс, който разкрива историята на селището около минералните извори. Още по времето на Одриското царство там строят лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). Когато римляните завладяват царството през 46 г., малкото селище влиза в пределите на диоцез Тракия. Минералните извори започват да привличат големците на империята и в средата на II век започва изграждането на термален комплекс.



Самият император Диоклециан, който страдал от бъбречно заболяване, намерил лек в топлите извори. През 293 г. той дава името си на селището и го превръща в трети по големина град в провинция Тракия след Филипопол и Августа Траяна. Построени са комплекс с резиденция, амфитеатър, терми, казарми, гробница и внушителна крепостна стена, подсигурена с 44 кули и четири големи порти.



В наши дни от портите са съхранени западната и главната южна порта, известна като Камилите, тъй като наподобява две камили една срещу друга.

Фонтанът при извора „Момина сълза“

По пешеходната алея на юг от минералния извор „Момина сълза” се стига  до римската гробница от ІV в. Стълбищният коридор е дълъг няколко метра и води до същинския вход на погребалната камера, украсена със стенописи и разноцветна подова мозайка. Според археолозите това е единствената открита досега в България римска гробница с идеално съхранена подова мозайка.

Огромните паркове и добре устроените пешеходни маршрути и екопътеки край града дават възможност на туристите да се любуват както на градските пейзажи, така и на панорамни гледки към Тракийска низина, Родопите и Рила и Средна гора.

Швейцарският инженер Люсиен Шевалс оформя първия парк край най-горещия извор в района – „Топлица“.

Снимки: Дарина Григорова, БГНЕС и bg.wikipedia.org