Бисерната пещера е открита преди около 3 години от няколко изследователи от Българското пещерно дружество. Дълго време съществуването ѝ се пази в тайна, за да бъде опазена от наплива на туристи и други посетители.
Самата пещера е изкуствено образувана в следствие на минни проходи, които геолозите използват за откриването на минерални ресурси, ценни за индустрията, обясняват спелеолозите. „Това е мястото, което е с изключително голямо находище от пещерни бисери, оттам идва и името на пещерата. Още по-любопитното е скоростта на минерализацията, вместо да се образуват за стотици хиляди години тези бисери, те се образуват за 60”, обясни Ваньо Гьорев член на Управителния съвет на Българското пещерно дружество.
Специалистите определят Бисерната пещера не като пещера, а като проучвателна галерия. „Мястото където се намира галерията в Родопите е доста уединено и ние не бихме искали то да се превръща в туристически обект, а да се използва предимно за научни цели“, коментира
Естествено, ние ще направим всичко възможно да популяризираме обекта, чрез снимки и видеа, но просто не е препоръчително да се влиза вътре, тъй като голяма част от тези образувания се намират по пода и по този начин те се унищожават“, каза обясни Димитров.
Българското пещерно дружество съществува от 3 години, в него членуват 125 пещерняци от 21 града от България и други държави като Германия, Полша и Китай.
Пещерняците, както сами се наричат от дружеството, от години искат да се въведе закон за опазването на пещерите в България.
„От много години нашата общност работи, правили сме проектозакони, които сме се опитвали да внесем в Народното събрание, така или иначе нищо не се е случило, но това остава една от основните грижи на българските пещерняци във връзка с опазването на подземното царство на България и ние ще продължаваме да се борим в тази насока“, заяви председателят на Българското пещерно дружество Камен Бонев.
В България до момента има регистрирани 6200 пещери, като голяма част от тях са картирани.
С нас е поетесата, радио и телевизионен журналист Виктория Катранова: "Аз съм невероятен оптимист. Първите ми журналистически изяви бяха като студент, сътрудник в БНР - детските и младежки предавания, после Предаване за столицата. Срещнах се с доста интересни хора, от които научих много неща. Когато минавам покрай БНР сърцето ми бие по-бързо. Освен..
Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..
Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..