Бисерната пещера - най-новият природен феномен в България

Бисерната пещера е открита преди около 3 години от няколко изследователи от Българското пещерно дружество. Дълго време съществуването ѝ се пази в тайна, за да бъде опазена от наплива на туристи и други посетители.

Самата пещера е изкуствено образувана в следствие на минни проходи, които геолозите използват за откриването на минерални ресурси, ценни за индустрията, обясняват спелеолозите. „Това е мястото, което е с изключително голямо находище от пещерни бисери, оттам идва и името на пещерата. Още по-любопитното е скоростта на минерализацията, вместо да се образуват за стотици хиляди години тези бисери, те се образуват за 60”, обясни Ваньо Гьорев член на Управителния съвет на Българското пещерно дружество.

Специалистите определят Бисерната пещера не като пещера, а като проучвателна галерия. „Мястото където се намира галерията в Родопите е доста уединено и ние не бихме искали то да се превръща в туристически обект, а да се използва предимно за научни цели“, коментира

Естествено, ние ще направим всичко възможно да популяризираме обекта, чрез снимки и видеа, но просто не е препоръчително да се влиза вътре, тъй като голяма част от тези образувания се намират по пода и по този начин те се унищожават“, каза обясни Димитров.

Българското пещерно дружество съществува от 3 години, в него членуват 125 пещерняци от 21 града от България и други държави като Германия, Полша и Китай.

Пещерняците, както сами се наричат от дружеството, от години искат да се въведе закон за опазването на пещерите в България.

„От много години нашата общност работи, правили сме проектозакони, които сме се опитвали да внесем в Народното събрание, така или иначе нищо не се е случило, но това остава една от основните грижи на българските пещерняци във връзка с опазването на подземното царство на България и ние ще продължаваме да се борим в тази насока“, заяви председателят на Българското пещерно дружество Камен Бонев.

В България до момента има регистрирани 6200 пещери, като голяма част от тях са картирани.