Филм за агресията в градския транспорт и на улицата. Така резюмират документалния филм "Стражарите на нашата съвест", който се снима в момента под режисурата на Станислав Дончев.
Камерата проследява всекидневни моменти и конфликти на хора на различна възраст, но с професии, които упражняват някакъв контрол – в градския транспорт, за неправилно паркиране, служители на реда (катаджии), призовкари.
Някои наричат тези професии „най-омразни“, но те са необходими за обществото, обясни пред Радио София проф. Петя Александрова, преподавател в НБУ и съсценарист на филма (заедно с Теодора Дончева).
„Върху тях се изсипва това неудобство, което изпитват гражданите, когато нарушават правилата. От една страна всеки осъзнава, че трябва да има закон и ред, но всеки ден някой на дребно, хитряшки ги нарушава. Във филма показваме, че хората контрольори са нормални хора като нас, имат свой живот, с хобита и лични интереси. Но непрекъснато усещат, че са прицел и обект на неприязън и агресия.“
Петя Александрова уточни, че снимачният процес не върви гладко, заради епидемията (в момента в градския транспорт не се налагат глоби, а се продават билети), а и заради изискването и стремежа да се запази достойнството на нарушителите (оператор е Стефан Бояджиев).
„Идентифицираме се с нашите герои, гледната точка на нарушителите ще остане зад кадър. Това не е публицистика, търсим наблюдението“, допълни сценаристката.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова с Петя Александрова.
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..
Уикенд с „ Мале-мале“ – второ издание на мини фестивала в Южния парк, гост по този повод ни е Петринел Денев: "Програмата ни е малка, първото издание бе изцяло за деца. Хуморът е подходящ и за възрастните. Предвидили сме и уъркшоп за улична клоунада - така и ние започнахме с "Мале-мале". Уличното изкуство дава свобода - да пробваш, да..