Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Адриан Николов: МРЗ трябва да зависи не само от средната, а и от други индикатори

Адриан Николов
Снимка: Личен архив

През последните години идеята за създаване на европейска минимална работна заплата (МРЗ) става все по-привлекателна като полезен инструмент за осигуряване на справедливо заплащане и социално включване.  Поради национални традиции и правни рамки, нивата на МРЗ се различават значително и оставят много работници незащитени.

В България през юли 2022 г. МРЗ е била едва 363 евро, докато в Люксембург е стигала до 2313 евро на месец.

Европейските институции постигнаха споразумение по текст на директива през юни 2022 г. и беше прието от Съвета на 4 октомври 2022 г.

Съгласно новите правила определянето на МРЗ остава национална компетентност, но сега държавите членки ще трябва да гарантират, че техните национални МРЗ позволяват на работниците да водят достоен живот, като се вземат предвид разходите за живот и по-широките нива на заплащане.

Държавите членки разполагат с 2 години - до 15 ноември 2024 г., за да осигурят съответствие на националните мерки с новите правила.Бюрото на Европейския парламент в България, заедно с бюрата на Европейския парламент в Унгария и Германия, организира медиен брифинготносно Директивата за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

В последните си дни Народното събрание прие транспонирането на европейската Директива за обвързване на минималната работна заплата със средната. Решението ще влезе в сила през 2024 година.

 „Острите и агресивни реакции на работодателите гледат по-скоро в бъдещето - там са заключени повечето рискове от прилагането на тази политика. Ако средната заплата, с която в момента я обвързваме, се движи много бързо, МРЗ ще започне да препуска. Хубавото е, че този път не чакахме събитията да ни догонят, а започнахме по-рано дискусията и въвеждаме мярката, която е неизбежна. ЕК не дава голям избор“, коментира пред Радио София Адриан Николов, експерт в Института за пазарна икономика.

По думите му, в България всяко увеличение на доходите за 2023 година с коефициент, който е под 17% - колкото официалната инфлация за 2022-ра, би означавало на практика намаление на заплатата от гледна точка на покупателната способност.

„Ако трябва да търсим начини да се подобри този модел, който в момента се въвежда, може би трябва да добавим към средната заплата други индикатори. Например коефициент, отчитащ официалната инфлация е много подходящ, тъй като той на практика измерва и покупателната способност на доходите; динамиката на пазара на труда, работната заетост, общата икономическа динамика и др.“, каза още Николов. И обърна внимание, че увеличаването на МРЗ не означава непременно автоматично индексиране на заплатите на останалите служители.

Нашата инфлация почти никак не е повлияна от промените на доходите на домакинствата и по-високите заплати в последните години. По-скоро е обратното – заплатите догонват.

Чуйте разговора на Антония Каменичка.

Още по темата:

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Народен театър

Народният театър отбелязва 175 години от рождението на Иван Вазов

Народният театър подарява на зрителите си кодове за отстъпка за представленията през септември и отбелязва тържествено 175 години от рождението на Иван Вазов в поредица, която ни припомня Патриарха на българската литература и патрон на първата ни сцена.  През целия ден на 9 юли, когато се отбелязва годишнината от рождението му, на площада пред..

публикувано на 09.07.25 в 07:18

През страната ще преминава студен атмосферен фронт

Днес през страната ще преминава студен атмосферен фронт. Над Северна България и на места над Южна ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и ще има краткотрайни валежи от дъжд с гръмотевици. Ще има условия за градушки. Над югоизточните райони ще е предимно слънчево, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. Вятърът в..

публикувано на 09.07.25 в 06:35

17-годишен остава в ареста заради побой в столичния кв. "Стрелбище"

Момче на 17 години остава в ареста заради побой в столичния квартал "Стрелбище" снощи. Първоначално по случая бяха задържани 14 непълнолетни, заподозрени в съпричастност към побоя над мъж, който е разхождал кучето си. 13 от тях бяха освободени, като според началникът на Четвърто районно управление Кристиян Тонев скандалът е бил предизвикан от..

публикувано на 08.07.25 в 18:26
Димитър Николов

Добри новини от Бургас за артистични младежи и за хора с деменция

До броени дни в Бургас ще бъдат предоставяни специални гривни за проследяване на възрастни хора, които страдат от деменция . "Ако видите човек с лилава гривна с изображение на незабравка, знайте, че е наш съгражданин, който страда от деменция. Проявете разбиране и помогнете! Може да е забравил как да стигне до дома си или да е дезориентиран..

публикувано на 08.07.25 в 18:06
Снимка: climatebook.gr/Климатека

BG Alert трябва да предупреждава за горещи вълни! Те са природно бедствие

България е на второ място по смъртност при горещи вълни в Европа за 2023 г., но те липсват в описанието на природните бедствия, при които се издава сигнал в националната система за ранно оповестяване BG Alert. За това алармира в своя статия климатологът д-р Зорница Спасова   - главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи..

публикувано на 08.07.25 в 16:50
Адв. Деян Драгиев

Адв. Деян Драгиев: Дали е работещ законът за личния фалит, ще се разбере след години

Дългоочакваният Закон за несъстоятелност на физическите лица беше обнародван в Държавен вестник, но ще влезе в сила поне след 9 месеца. Докато имаше обществено обсъждане, а и преди това, Законът претърпя значителни корекции. От експерти той беше определян като лобистки и в защита на кредитните институции, но не и за физическите..

публикувано на 08.07.25 в 15:37

Как са изглеждали средновековните настолни игри?

Исторически достоверните бордови игри ни показват как са играли хората в България още по времето на средновековието. Най-емблематичната им възстановка е “Алкерк“ – стратегическа настолна игра, открита върху камък в средновековната столица Плиска, но играна още в Древен Египет и Рим, а по-късно и в арабския свят. “Мисията на център “Алос” е именно..

публикувано на 08.07.25 в 15:29