"Дигитални истории" за бъдещето на технологиите е книгата на Георги Манев, която посрещаме с отворени сетива в разговора със самия него в предаването "Радиокафе".
По професия той е програмист, но повече от 2 години отделя от времето си, за да събира дигитални истории. В своята работа той картографира развитието, което бележи големи промени в нашето ежедневие.
"Имам две малки деца и ми е важно в какъв свят ще живеят, а ние не говорим достатъчно за едни огромни промени, които се задават, както и не се замисляме за тези промени, които вече са тук, защото сме заети да се дърляме за злободневни неща", посочва той.
По време на нова дигитална революция в световен мащаб, стартиралият като сайт проект на Караманев прераства в сборник с 32 разказа, които обясняват на достъпен и увлекателен език наглед мистериозния и сложен свят на технологиите.
Все пак, писаното остава, казва той. По думите му електронното четене, на което все повече се отдаваме ни лишава от много неща – вниманието не може да бъде задържано, не можем да вникнем в детайлите.
"Съвсем друго е усещането с добрата стара печатна книга, върху която можеш да се позамислиш, да си затвориш очите и да изживяваш емоции, да оценяваш, освен това", твърди Караманев.
"Опитах се да събера малко по-пълен пъзел. Това което правя на сайта си е всеки вторник и петък да публикувам по един материал, такъв какъвто аз смятам, че трябва да бъде, без да се ограничавам от това дали ще се чете и да съм зависим от рекламодатели", споделя той.
Разкрива, че историите вече са над 300, някои нови, други обновени, а най-голямата трудност, с която се е сблъскал е, да подбере достатъчно разнообразни, с достатъчно погледи и достатъчно силни истории. На всеки въпрос, който разглеждат, авторът се стреми да дава поне по 2 отговора с публицистика в измисления от него жанр "технологична публицистика, в който ни среща с технологиите, пречупени през неговия поглед, през неговата "ясно декларирана субективност".
"Историите са тези, които продължават да ни правят хора", твърди Караманев.
Георги Караманев разглежда възможностите изкуственият интелект да създава изкуство, или да предвижда престъпления. Обяснява защо фалшивите новини се разпространяват много по-бързо от реалните, как може да предотвратим това и изследва ролята на социалните мрежи в живота ни. Освен това се спира на въпроси като: ще вярва ли бъдещият ИИ, или ще иска да бъде Бог, какво ще се случи, когато той започне да прилича на човек и ще имаме ли нужда от една Сара Конър, за да избегнем сблъсъка с терминатор и Апокалипсиса?
Според Караманев не трябва да се пренебрегва необходимостта да се информира поколението, което в момента израства с дигиталните технологии. За тях следва да се говори и в образователната система – как работят, как да ги използваме, кога да не им се предоверяваме и какви са опасностите, които носят.
Как писателят и журналист намира правилния, лесно разбираем език да предаде посланията на толкова сложни теми и още интересни детайли, чуйте в разговора на Александра Илиева в звуковия файл.
Продължаваме кюстендилските си срещи с Евгени Серафимов, автор на концепцията за нетрадиционната коледна елха, предизвикала оживени дискусии в града: "Кюстендилци са много ревниви към града си, разбират от красивото. Елхата бе композиционен център, площадът като че ли порастна. Получи се европейски площад. Самоцелното оригиналничене не е моят път...
Тромпетистът Михаил Йосифов за връзката си с Осоговската планина: "Музикалната ми пиеса "Отново в джаза" е като ефект на пеперудата. Мишо написа музиката на спектакъла, това е за мен проекта на годината. В един разговор за джаз музиката на бенда ме помете като вълна. Представих си какво ще е за публиката, ако успея да го прехвърля на театрална сцена...
Първото неделно "Радиокафе" за годината гостува на Кюстендил, а пръв в него гостува самият кмет, г-н Огнян Атанасов: "Смело се заявихме като културната столица на Западна България. Културата е основен двигател в един град да има добър живот. Работим и за местното население, и за туристическия интерес. Съхраняваме и представяме традицията, но сме с..
Изключителна клавирна педагожка - личност, родена да дарява знание. Виртуозна пианистка, която впечатлява с талант, техника и отношение. Прави го със замах, както в родината си, така и из цяла Европа. Тя се казва професор Панка Пелишек. С разказ за нейния 90-годишен път откриваме поредицата “Историята оживява” за Новата 2025-а година: Слушаме..
Имало ли е примитивни пивоварници в София преди фабриката на братя Прошек? По колко бурета дневно се е пило в София? Кои поети и писатели са били сред посетителите на "Дълбок зимник" и какво е свързвало кръчмата с пивоварната? Освен отговори на тези основни въпроси, напомняме и другите дела на двамата братя и кой от тях е бил личен приятел на Левски -..
Фестивалът „Сурва“ гостува в Борисовата градина на 5 януари. Подробностите от заместник-кмета на община Перник Стефан Кръстев и Борис Радев: "Очакваме да доставим голяма радост с шест от най-награждаваните групи на "Сурва Перник". Те са от област Перник, три са от община "Перник", като две от групите са носители на най-голямата награда "Златната..
СВОБОДНА ЗОНА - Гледна точка , изложба,организирана с благодарност към проф. Иван Кирков. Представя ни я Валентин Щинков: "За 4-5 поредна година организираме това събитие за човека-явление в българската действителност. Няма нещо в сферата на изкуствата, с която да не се е занимавал. Филип Зидаров го нарича "необходимият художник" - дава сили на..
Предимно облачно
Разкъсана облачност