Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Живот ли бе да го изсвириш": 90 години от рождението на композитора Коста Колев

Поклон след премиерата на „Пазарджишка сюита”. На заден план – солистката Надка Караджова
Снимка: Архив

 

Ансамбълът за народни песни при БНР в Първо студио през 1977 г. Диригенти – Коста Колев и Дора Христова

На 2 юни 2011 г. се навършиха 90 години от рождението на един от най-големите творци във фолклорното изкуство – КОСТА КОЛЕВ. Не дочака тази възраст, тъй като ни напусна внезапно през 2010 г. И като че ли, колкото повече се отдалечаваме във времето, толкова повече сътвореното от него с по-голяма сила и въздействие се приближава към нас, за да разчетем по своему скритите кодове в музиката, аранжиментите, оркестрациите, идеите, формите. Често срещаме думите: "патриарх на българския фолклор", "класик в народната музика", "познавач на народната песен", "епоха за БНР"... и пр. Акордеонист, диригент или аранжор, Коста Колев остана ненадминат творец в областта на музикалния ни фолклор, чиито произведения придават една подчертана изящност, неповторима звучност, носещи своята емоционалност у публиката и радиоаудиторията. Дали ще ни засвири с акордеона, ще постави оркестрови, вокални или ансамблови пиеси, танцова музика, или ще аранжира и оркестрира песни на знайни и незнайни изпълнители, Коста Колев притежава неоспоримите качества на народен композитор от най-висока класа. При работата с голям оркестър от народни инструменти, камерен от класически или фолклорен ансамбъл. Той е един от първите наши композитори, който умело съчета смесването на народни и класически инструменти в своите творчески решения.

По повод навършените 90 години от рождението на композитора, се отправяме към дома на Коста Колев в София. Там на входа ни посреща лъчезарната съпруга - Мария Лешкова. Тя е стилен изпълнител и ярък представител на котелската песенна школа, солист на световния хор "Мистерия на българските гласове", дългогодишен диригент на хора на НФА "Филип Кутев". Присядаме на дивана до пианото, където композиторът прекарва последните дни от живота и се потапяме в интересния разказ на Мария Лешкова за човека и твореца Коста Колев: "Той живееше в неговата самота и вглъбеност в това, което го вълнуваше. Като личност, Коста беше самонаправил се човек. Работеше сам с книгите, с учебниците, томовете литература от различно естество. Беше страшно недоверчив и много горд. Понякога беше странен с хората - много е нараняван и се пазеше. Имаше доверие само на най-близките си хора. По отношение на работата, намираше прекия път към този, с когото работи. Така беше и на записи със солисти в радиото. Ако солистът не е добре, няма да го упрекне, напротив. Намираше някакъв косур на оркестъра и повод да спре записа. Разбира се, той беше много наранен, и това сякаш го мобилизира след време, тъй като няколко години преди да се пенсионира, тогавашното ръководство на БНР го освободи от длъжността като диригент "по непригодност". Важното е, че беше наясно за причината. Не се разсърди на институцията, а на хората, които я представляват. Написа най-доброто след това. Никой от нас не разбираше колко е зает. На седмица реализираше минимум по 40 минути полезен запис за радиофонда. Аз лично съм правила по 10 песни на сеанс, но винаги имаше резерв - подготвяха нещо инструментално така, че ако не върви работата с певеца, да не губи време и започваше инструментална пиеса. Репетициите му бяха много важни. Докато не е доволен, никакво тръгване. Ето, за това не годуват оркестрантите. Звука също настройваше сам със звукорежисьора. Когато си абсолютист, чуваш всичко и никой не може да те подведе. Нашият син също е с абсолютен слух, а това наистина е рядкост. Двамата непрекъснато се изпитваха взаимно и нямаше победител в играта".

 

И още за нововъведенията на Коста Колев в оркестъра, продължава Мария Лешкова: "Той смени гъдулките "кутевки" им казваха, които звучаха много странно. Слушали сте старите записи и гъдулките как стържат. Успя да го комплектува и пак не беше съвсем доволен. Слагаше хартия на струните на тамбурата, за да постигне ефекта на ударен инструмент или да подчертае ритъма. На доста мои песни и на други изпълнители го приложи. До този момент никой не беше ползвал кавалите да свирят в триглас, стакато и накъсано. Гайдата така я озвучаваше, не да стърчи, а да е равнопоставена, само цвета й да остане. По едно време имаше две гайди. Чудеха се как им намира какво да свирят тези гайди. "Те ми трябват като хорни", казваше той. "Сега слушам стърчат звуци, безразборно". В последните години Коста не слушаше народна музика. "Няма какво да чуя. Дълго живея, мила и вече нищо не разбирам. Това не е моят оркестър. Аз да имам тези лъвчета - образовани музиканти, чудеса ще станат"! Възмутен беше от това, че се презаписват стойностни песни на утвърдени певци по отвратителен начин, вместо да се съхранят или да се запишат подобаващо. Не се страхуваше от конкуренти, защото си знаеше цената и с удоволствие, ако види че някой има качества му помагаше.

Всеизвестно е, че няма народен изпълнител, чиито песни да не са обработени от Коста Колев. За всичко това свидетелстват хилядите звукозаписи във фонда на БНР. Неминуемо като че ли във времето забравихме не дотам популярните произведения на Коста Колев, създадени към крупни музикално-танцови картини, музика за сценични танци, ансамблови и оркестрови сюити, миниатюри, пиеси за солисти, хор и оркестър. В златната ни фолклорна класика останаха шедьоврите: "Ситната", "Лявата", "Балканджийско хоро", "Буенеци", "Трънска сюита", "Люлка се люля", "Сюита от три пазарджишки песни" /сол. Надка Караджова/, „Сюита от пет странджански песни”, "Пиеса за тамбура" /сол. Румен Сираков/, "Малка пиеса за кавал и оркестър" /сол. Теодосий Спасов/, "Сюита за солисти", музикално-танцовите постановки: "По гроздобер", "Варненски танци" , "Хоро в София", "Шопски танци", "Котленска седянка, стотици произведения за Ансамбъла за народни песни при БНР и Оркестъра за народна музика, който ръководи в продължение на 30 години. А сватбарския жанр в народната музика. Той беше един от първите композитори и аранжори, който подаде ръка на най-известните сватбарски групи и оркестри. Благодарение на Коста Колев тези състави станаха популярни именно от записите, звучащи в ефира на БНР. Той аранжира и първите записи на Иво Папазов - Ибряма в студиото на Радио Пловдив по поръчка на "Балкантон". По повод тази дейност, Мария Лешкова споделя: "Когато беше бума на сватбарската музика едни от големите наши композитори публично ги заклеймиха, а като видяха след това, че набраха скорост, станаха големи закрилници. Това е документирано на събрания в СБК. Редактор в радиото беше забранил да се записва сватбарска музика, но Коста ги записа за "Балкантон".

 

Концерт на Ансамбъла за народни песни при БНР на открита сцена

Постепенно през годините композиционните похвати на Коста Колев стават все по многопластови, разгърнати, все по развити с усложняване на мелодичния език и хармоничната структура, които го правят разпознаваем композитор със собствен почерк. Отличното владеене на изразните средства, необикновеното построяване на басовата партия, разкриват истинския блясък на конкретно поставената песен, върху която работи, без да нарушава специфичния облик и регионална принадлежност. Може би се питате, какво ли е чувството да общуваш с толкова много певци и инструметалисти, и музиката им да е минала през душата ти? Това е Човекът Коста Колев, който без никакви пристрастия се отдаде на всички равностойно и намери верния подход към всеки изпълнител, застанал пред микрофоните на Българското радио. С изграждането на фолклорни пиеси, обработки и оркестрации на народни песни, създаване на танцова и ансамблова музика, композиторът Коста Колев постигна неповторимо съзвучие, което можем да определим като една  "фолклорна симфония", поставена на най-високия пиедестал в българската музикална култура.

ПОКЛОН, МАЕСТРО!

Кликнете върху звуковите файлове, за да се чуете гласа на Коста Колев от Златния фонд на БНР и да се насладите на неговата музика.

БА

 

По публикацията работи: Мирослав Василев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Отиде си известният виолончелист и педагог проф. Венцеслав Николов

На 82-годишна възраст в Габрово почина проф. Венцеслав Николов - един от забележителните български виолончелисти, уважаван педагог и общественик, а също и плодовит писател. Роден през 1943 г. в Русе, той получава първите си уроци по виолончело от баща си – известния русенски виолончелист, диригент и педагог Мишо Николов. Първият си концерт изнася, когато..

публикувано на 18.08.25 в 18:16
Участници в Internationales Musikfest in Wien 2025

Българско участие в Международния музикален фестивал във Виена

В разгара на летните месеци музикалните афиши в австрийската столица продължават да бъдат привлекателни, предлагайки на меломаните  разнообразие от събития в класическия жанр. Един от тези артистични форуми е Международният музикален фестивал във Виена (Internationales Musikfest in Wien), който се проведе за осми път като партньорство между..

публикувано на 18.08.25 в 15:01

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 11-ото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Отзвук от закриването на фестивала “Опера на площада“ на Софийската национална опера и балет с изпълнение на 9-ата симфония на Бетовен под диригентството на Даниел Орен - Интервю на Димитър..

обновено на 17.08.25 в 21:07

Изложбата „Модерният бит от края на XIX и началото на XX век“ бе представена във Враца

Ютия, която се загрява от горещи въглени; грамофон, който свири с механична енергия от лост като манивела; ръчна шевна машина; газени лампи - това са част от експонатите от изложбата „Модерният бит от края на XIX и началото на XX век“ в Регионалния исторически музей във Враца.   Експозицията включва малко показвани предмети от богатия..

публикувано на 17.08.25 в 08:00
 Хор

Концертът на хор "Ваня Монева" - част от тридневния фестивал "48 часа Варуша Юг"

Фолклорният концерт на хор "Ваня Монева", дирижиран от нейния създател, маестра Ваня Монева, е един от акцентите в културната програма в съботния ден във Велико Търново. Световно известната ни диригентка се завръща в родния си град за творческа изява след три десетилетия . Концертът на хор "Ваня Монева" е част от тридневния фестивал "48 часа..

публикувано на 16.08.25 в 06:15
Диана Дамрау

Диана Дамрау: “Благодаря ти, Варна!“

Не се случва често на концерт солистът да бъде настойчиво канен от публиката за повторни поклони буквално след всяко свое изпълнение от самото начало до финала на програмата, далеч преди да е дошло времето за бисове. Всъщност, в десетилетната си практика не помня случай, подобен на този с Гала концерта “Sole e amore“ с участието на оперната..

публикувано на 15.08.25 в 10:59

Художници наивисти залагат на светлата страна на живота в изложба в Габрово

Да погледнем живота откъм светлата му страна предлагат от Дома на хумора и сатирата в Габрово. Тази вечер в 18.00 часа в зала "Стефан Фъртунов" откриват изложба на съвременни български художници наивисти. Подредени са почти 90 платна от близо 30 художници , които се срещат за първи път. Творбите са от 70-те и 80-те години до наши дни...

публикувано на 14.08.25 в 11:08