Д-р Стоян Ставру: Човешкият живот не е предмет на бюрокрация

Наредбата дава дефиниция кога има аборт и кога има раждане.  Раждане има, според дефиницията, когато телесната маса на детето при раждането е поне 800 грама или е достигната 26-та гестационна седмица. Преди тези чисти физически критерии са били 600 грама и 22 гестационна седмица. Критериите са значително завишени, а това са критерии, въз основа на които правото признава на един живо роден плод качеството му на дете, на човек. Тук е фронтовата линия за борба на човешките права.

Това каза в предаването „Преди всички“ юристът Стоян Ставру.

По думите му децата, родени под тези критерии не съществуват за правото:  Ако роденето дете не отговаря на горните критерии, то тогава е налице аборт. Не му се издава акт за раждане, не му се дава име, не може де се погребе. В този случай е предвидена възможност за 3-дневен период, в който да се изпита способността на детето да живее, но ако в рамките на тези 3 дни, макар, че е родено живо, то почине, се смята, че детето никога не е било раждано. А всъщност по дефиниция на същата тази наредба то е живо роден плод. То има признаци на кръвна циркулация, но тъй като е под съответните критерии и не е успяло да доживее третия ден за живота си то за правото никога не е съществувало.

Ставру обясни, че в страни като Германия е дадена възможност на родителите  да получат детето си дори, когато е мъртво родено, да го погребат, да му дадат име. Догато в България се съставя акт за раждане на мъртво родено дете, който, обаче не представлява разрешение тялото на детето да бъде погребано.

Когато едно дете е родено живо, би трябвало да му се състави акт за раждане и след като почине и е установена смъртта му, да се състави акт за смърт. Така  смъртният акт би дал възможност на родителите и по сега действащото законодателство да погребат детето си, коментира адвокатът.

Цялото интервю със Стоян Ставру можете да чуете в звуковия файл.