„Лястовичката“ за първи път на израелска сцена

Изглежда на тази опера й е съдено да предизвиква скандали на политическа основа около себе си. Навремето обвиняват Пучини, че произведението му, което всъщност е поръчано като оперета във виенски стил, не е отразило вълненията заради започналата Първа световна война. Дори премиерата, състояла се в неутралния Монте Карло, на която се събират пари за ранените  войници, не смекчава нападките към композитора .

По време на израелската премиера, роденият в Париж  диригент Фредерик Шазлен беше отстранен, защото е искал за минута оркестърът му да свири химна на Израел или Марсилезата, за да се отдаде почит към загиналите в атентатите в Париж карикатуристи и купувачите в еврейския магазин. Ръководството на Телавивската опера заявява, че не е в нейните традиции да дава място за политически акции и на премиерата дирижира Итан Шмайсер.

Сюжетът на „Лястовичката” много приличаща на този на „Травиата”  - за съдбата на парижка куртизанка, в която се влюбва в студент. Той иска да се ожени за нея, става ясно, че това е невъзможно и се разделят. Все пак Магда /Лястовичката / не е Виолета и не умира след раздялата, а се връща при богатия си любовник банкер, който отново я обсипва с бижута и пари. Оперета не се получава, но операта е много мелодична и вероятно скоро част от мелодиите в нея ще станат популярни и в Израел. Между другото ден след пред премиерата чух в автобуса, че сигналът на телефона на някакъв младеж е началото на прочутата ария на Магда от първо действие.

Интернационалният състав, който осъществява спектакъла, е начело с френския режисьор Никола Жоел. За него това е трета постановка на „Лястовичката” след Парижката опера и Метрополитън. Никола Жоел ще постави в Израел и „Тоска”– на летния фестивал в Масада.  Неговият прочит на произведението на Пучини може да предизвика и дебати. До антракта действието е многолюдно - в парижки локал, а след това  - изцяло камерно – на две двойки. Истински пир за очите е сценографията на художника Ецио Фриджерио, който работи в сътрудничество със съпругата си Франка Скуарчапино - художник на костюмите. Може би заради това, че гледах спектакъла от третия ред на партера, имам възражения относно шева на иначе интересните проекти за дрехи. Вероятно кривите шевове не личат от дъното на залата.

Безупречно бе изпълнението на румънката Аурелия Флориан в ролята на Магда  и на сръбския тенор, който от години работи в Германия, Зоран Тодорович, в ролята на Руджеро. Известни възражения имам върху решението на ролите на прислужницата Лизета, която се изпълнява от израелската певица Хила Баджо и на поета Прюне, интерпретиран от Мариус Бренчу. Те не оправдаха очакванията да бъдат комедийната двойка. Не знам защо режисьорът се е въздържал от развиването на образите им в този аспект. В същото време, доста вулгарен бе единственият танц в спектакъла. Макар че би трябвало да е кабаретен, бе безкрайно неестетичен и дразнещ.

Към представленията на „Лястовичката” в Телавивската опера има и бонус- срещи с актьорите и режисьора и лекция на музиковед.