Финансовите министри от еврозоната няма да се събират физически в сряда, а ще разговарят чрез конферентна връзка. Това свидетелства, че те не могат да вземат каквото и да е формално решение в сряда, което да има юридическа тежест. Едва ли до референдума в Гърция ще има развитие от страна на кредиторите за спасяването на Атина.

В петък срещата на върха на лидерите в Брюксел, на която гръцкият премиер Ципрас присъства, приключи доста оптимистично. Въпреки липсата на сделка имаше усещането, че гърците и техните кредитори са на крачка от сключване на споразумение, което да позволи на страната да изплати вноската към МВФ във вторник.

Това, което се случи фактически, е, че на Ципрас беше казано, че това е последното предложение, което Европейският съюз може да му предложи, и той е длъжен да го приеме. Той се върна в Атина и обяви, че ще се проведе референдум и гръцкият народ да реши. Една от най-спорните точки е реформата на пенсионната система. Гръцките власти твърдят, че става дума за рязане на заплати и пенсии, а европейските кредитори казват, че няма нищо такова. Според тях става дума за намаляване на бремето, което Атина плаща всяка година за пенсионната система, която не е ефективна. Гърците се пенсионират доста по-рано от другите европейци. Някои хора правят това на около 50 години. Задава се още по-голям дефицит на пенсионния фонд в Гърция.

Във вторник европейските кредитори признаха, че големият дълг на страната не може да бъде изплатен. Той е на стойност от близо 180% от БВП на Атина. Те се съгласиха да обещаят на Гърция, че скоро ще намалят бремето на гръцкия дълг. Фактически Ципрас спечели и постигна компромис. Досега не можеше да се говори изобщо за намаляване на дълга. Атина обаче заяви, че иска нов огромен заем от 30 млрд. евро. Отговорът на финансовите министри беше, че няма време. Проблемът е доверието към гръцкото правителство, казват от Брюксел.

Коментара на кореспондента на БНР в Брюксел Никола Миладинов можете да чуете от звуковия файл.