Сред величествените възвишения на Баварските Алпи в Южна Германия, обгърнати в зеленина и тайнствени мъгли, се виждат два замъка – бял и жълт, Нойшванщайн и Хоеншвангау. В Хоеншвангау израства крал Лудвиг II, наричан "приказният крал" или "лудият крал". Той се възкачва на престола едва 18-годишен, отдаден на романтичните си блянове. Три години преди това е гледал за първи път операта "Лоенгрин" и оттогава е запленен от творчеството на Вагнер. В Хоеншвангау двамата се срещат и се сприятеляват, свирят заедно на пиано, разговарят за средновековните легенди и синтеза на изкуствата. Лудвиг II става голям покровител на Вагнер, изплаща огромните му дългове, мечтае да построи за неговите творби театър в Южна Бавария и чертае планове.
Кралят мечтае и за нов приказен замък, романтично разположен на далечната висока скала, сред вековни гори и буен водопад. Така построява Нойшванщайн (Нова лебедова скала) – дворецът, с който започват всички приказни филми на Дисни, който се е превърнал в емблема на вълшебството, който днес се посещава от милиони хора от цял свят. Влизам и аз и се потапям в прекрасна музикална приказка! В Нойшванщайн Лудвиг II се е обградил с образите от вагнеровите опери. В спалнята на краля в неоготически стил е изрисувана средновековната легенда за Тристан и Изолда. През тайна врата се влиза в дневната зала – цялата изпълнена с лебедови мотиви от операта „Лоенгрин”, дори по завесите и дръжките на вратите. Преминавам през коридор, направен като Венерината пещера от операта „Танхойзер”, към кабинета на краля, в който е изобразено състезанието на певците във Вартбург. А по модел на двореца Вартбург в Тюрингия на следващия етаж е направена голяма „Зала на певците” с отлична акустика. От 1933 г. по повод 50-годишнината от смъртта на Рихард Вагнер в нея се правят концерти с музика от гениалния немски композитор.
От кулите на замъка Нойшванщайн се открива прекрасна гледка към езерото Форгензее. А на другия бряг се вижда старият баварски град Фюсен и неговият нов Фестивален театър с 1350 места, построен преди 16 години. За тези години милиони туристи меломани са гледали в него мюзикъла "Лудвиг II", посветен на романтичния владетел, покровител на Вагнер. А това лято тук се случи много по-важно музикално събитие, при много по-голям интерес и с много по-силен отзвук – цялостното изпълнение на тетралогията "Пръстенът на нибелунга" на Вагнер.
По време на четвъртата опера – "Залезът на боговете", заваля дъжд. В паузата, както обикновено, публиката излезе от театъра на брега на Форгензее, за да се наслаждава на прекрасната гледка към Нойшванщайн. И беше удивена от появата на двойна дъга точно над замъка, като две половини на пръстен. Сякаш Лудвиг II и Вагнер благославят тази постановка, коментираха развълнувани вагнерианци. И сякаш се изпълни мечтата на режисьора ѝ да "върне" "Пръстена" близо до мястото, където крал Лудвиг II е искал да построи театър за Вагнеровите опери. Забележителното е, че този режисьор – немски възпитаник, е българин – големият български режисьор акад. Пламен Карталов! И оперната трупа, която представи през септември 2015 г. във Фюсен "Пръстенът на нибелунга" пред вагнерианци от цял свят, е българска – Софийската национална опера!
Когато преди няколко години започна грандиозният проект българска постановка на "Пръстенът на нибелунга", само с български певци, малко хора вярваха, че наистина може да бъде завършен! А не сме и сънували, че може да бъде аплодиран на крака в Германия! Но ето, че се случи! И за мен това е изключителен пример за успешно грандиозно предприемачество в областта на културата! През годините все по-ясно се виждат силните козове, заложени в градежа му от акад. Пламен Карталов. Първият от тях е в здравите корени – традицията на големите български Вагнерови певци от миналото по световните оперни сцени.
За да се "възпитат" новите български Вагнерови артисти, авторитетният германски консултант от Баварската опера Рихард Тримборн работи с певците от Софийската опера от началото на грандиозния проект българска постановка на "Пръстенът на нибелунга" до днес. Нашите певци безкрайно го уважават и обичат, а във Фюсен вагнерианци от Германия и немскоговорещи държави заявиха пред микрофона на "Каста дива", че прекрасно се е разбирал текстът в тяхното изпълнение на "Пръстена".
Аз съм от малък град на около 70 километра от Фюсен. Удивена съм! Да се пее на немски език е доста трудно! Те го направиха много храбро и добре, сподели дама, облечена в прекрасен елегантен вариант на типичната за Бавария, Австрия и Южен Тирол народна носия, нар."диндрл".
И още един силен коз беше заложен от акад. Пламен Карталов при „изковаването” на българския „Пръстен” – на диригентския пулт най-напред през 2010 г. застана именитият български диригент с успешна кариера на немските сцени Павел Балев – шеф диригент на Филхармонията на Баден Баден. А след това през 2012 г. продължи германският маестро Ерих Вехтер – генерален музикален директор на Операта в Детмолд и първи гост-диригент в Операта в Бон. Под тяхно ръководство и с новите инструменти, закупени специално за проекта – 4 Вагнерови туби, 8 тромпета, 4 тромбона, туба, 4 тимпана "Лудвиг" и 6 контрабаса, Оркестърът на Софийската опера израсна много в интерпретацията на Вагнеровата музика.
Но може би най-силният коз е приказната визия на сцената, създадена от режисьора Пламен Карталов, българския художник, който живее и работи във Франция, Николай Панайотов, и авторите на мултимедията Георги Христов и Вера Петрова. Футуристичната приказка, създадена от трансформацията и "хореографията" на 12-метров кръг, 7 конуса, поточна линия, куб, платформа, игра на светлината, непрекъсната динамика и полет на въображението, се възприема с лекота от зрителите от всички краища на света и се оценява единодушно от международната критика и публика като една от най-красивите постановки на "Ринга", модерна алтернатива на самоцелните търсения на "режи театъра" и в унисон с космическото излъчване на Вагнеровата музика.
След премиерата на "Рейнско злато" на 12-и септември във Фестивалния театър във Фюсен публиката "избухна" в повече от 10-минутни аплодисменти. Хората ръкопляскаха, викаха Браво! и тропаха с крака. Успехът се повтори и на следващите спектакли – "Валкюра" и "Зигфрид". А следвайки първите отзиви в немската преса и информацията "от уста на уста" за хубавите спектакли на Софийската опера, най-много хора бяха дошли и изпълниха Фестивалния театър в последната вечер от тетралогията – "Залезът на боговете". Каква беше публиката? Елегантни хора във вечерни тоалети. Вагнерианци от Германия, Холандия, Великобритания, САЩ, Австралия и още, и още… Хора, изгледали десетки Вагнерови постановки по цял свят, се изказваха ласкаво за нашата, българската, и идваха след спектаклите на сцената, за да разговарят и да се снимат с нашите, българските артисти.
Харесва ми повече, отколкото в Байройт! Това е моят 12-и "Ринг". Вотан беше чудесен! Постановката е много хубава, каза след "Рейнско злато" възрастна дама от Есен, която се придвижваше трудно, но проследи с интерес всички спектакли.
Всяка вечер се срещах и с две дами от Лондон – хирургът Ема Хазарика и медицинската сестра Хейзъл Филъри, които вече бяха гледали спектаклите на "Пръстенът на нибелунга" в София през 2014 г. и бяха дошли и в Германия, за да ги гледат отново.
Много, много харесах "Ринга" в София миналата година! Не обичам "модерните" постановки, някои от тях са ужасни, а тази е фантастична! Не беше лесно да организираме това пътуване, но успяхме! Чудесно е да бъдем тук, с гледката към "Нойшванщайн" от другата страна на езерото! Невероятно е, вълшебно е, възкликна Хейзъл Филъри.
Най-впечатляваща сред публиката във Фестивалния театър беше двойка вагнерианци от Вашингтон, които пътуват по света, за да гледат Вагнерови опери и за да покажат светски блясък. За всеки спектакъл дамата беше с различна вечерна рокля и шапка – в сребърно, в златно, в черно и електрик, в червено, а костюмите на кавалера ѝ бяха в съответствие с цветовете на нейните тоалети… Но всъщност това, което най-много ме впечатли, беше, че от вагнерианците, които бяха гледали "Ринга" в София, имаше такива, които бяха дошли и в Германия вече като почитатели на нашите певци и на нашата постановка!
В Германия вече очакват следващото гостуване на Софийската опера във Фюсен и разработването на ежегоден оперен фестивал в Театъра на брега на езерото Форгензее с приказна гледка към замъка "Нойшванщайн". Националният ни оперен театър не само вписа успешно името си в германския културен живот, но и сътвори история, създавайки още един важен форум на Вагнеровата музика!
Снимки: Росица Кавалджиева, Светослав Николов, www.fuessen.de
На 21 декември в зала "България" от 19:00 часа Смесеният хор и Симфоничният оркестър на БНР ще изпратят 2024 година по специален начин - с музика между класиката и джаза. Диригентът Владимир Кираджиев - уважаван музикант и преподавател във Виена - избира операта "Порги и Бес" от Джордж Гершуин за поредното си гостуване на радиосъставите в София. За тях..
За осма поредна година фондация "Йордан Камджалов" организира отбелязването на рождения ден на забележителния български композитор и архитект Димитър Ненов - 19 декември. Новата българска музикална традиция на тази дата в София да бъде изпълнявана неговата впечатляваща оратория "Коледа" от оркестър "Генезис" и хора към Музикална лаборатория за Човека..
Една от най-талантливите наши млади цигуларки - Лора Маркова, носителка на специалния приз "Олга Камбурова" 2019 на предаването "Алегро виваче", ще дебютира като солистка на Софийската филхармония в четвъртък, 19 декември, в зала "България" от 19:00 ч. Тя ще поднесе на публиката емблематичния Концерт за цигулка и оркестър от Пьотр Илич Чайковски..
Тази събота, последно за тази година, камерен ансамбъл "Силуети" и Сити Марк Арт Център в София ще представят своя спектакъл-концерт "Шарената книжка". Това представление е специално подготвено за бебета и най-малки деца, както и за техните родители. Те ще могат да чуят класически пиеси от Моцарт, Шуберт, Брамс, Сен-Санс, Корсаков, Прокофиев,..
С албума си "Призми", който издадоха преди година и половина, One Day Less дадоха категорична заявка за енергията, стила и начина, по който решават да изразяват себе си. Неслучайно се определят така - "Ние сме алтърнатив рок банда, създадена през 2020-та. Мечтаем, дори когато спим! Пишем историята си и я споделяме с вас." Силно вдъхновени от..
В Етнографския музей във Враца през седмицата беше открита изложба с творби на занаятчии от Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти. Поводът за изложбата беше празникът на св. Спиридон, който се приема за покровител на занаятчиите. Задругата отбелязва този ден, откакто е основана преди пет години, посочи председателят на..
В Плевен с голям празничен концерт отбелязаха 65 години от създаването на Детско-юношеския ансамбъл „Нашенчета“ при Центъра за работа с деца. Магията на фолклора показаха над 100 деца на сцената на Драматично-кукления театър „Иван Радоев“. Хор, оркестър и танцов състав - през тези 65 години хиляди плевенски деца са запалени и за цял живот..
На коледен концерт в Стара Загора в събота, 21 декември, предстои да бъде официално обявено началото на кампанията "Крачка след крачка за Силвия"...
Георги от Силистра е дете на "Българската Коледа ", а любовта на семейството е тази, която му помага да се справя всеки ден с предизвикателствата на..
Христо Иванов доведе Делян Пеевски , заяви пред БНР юристът Радомир Чолаков, бивш депутат от ГЕРБ, бивш председател на конституционната и правната..