Българските „Радиодеца” на вълшебно турне във Франция

Детската вокална група на БНР „Радиодеца” с диригент Илина Тодорова участва с голям успех в 10-ото юбилейно издание на Фестивала на изкуствата и науката „Сен Дени” в красивия френски град Льош. Имах честта да ги придружавам и да преживея едно невероятно пътешествие! Това беше не само прекрасно пътешествие в замъците по долината на река Лоара, но прекрасно пътешествие на духа в света на изкуството и толерантността през най-чистия поглед – този на децата! И нямам търпение да ви разкажа за това!

През 1424 г. едно 12-годишно френско селско момиче получава видение: свети архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и света Маргарита Антиохийска ѝ казват, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне Дофина на френския трон и да изгони англичаните. Напътствана от Бог, тя наистина успява да поведе френската армия в няколко важни битки по време на Стогодишната война с англичаните и да проправи пътя на Шарл VII към короната. Но поредица от нещастни случаи води до пленяването й от англичаните, осъждането й от църковния съд и изгарянето й на клада на 19-годишна възраст. Двайсет и пет години след екзекуцията е призната за невинна и провъзгласена за мъченица, а през 1920 г. е канонизирана като светица.

Чела съм и съм гледала различни творби, посветени на легендарната Жана д’Арк. Но ето че в началото на този месец пристъпих в дворцовата зала, където през юни 1429 г. тя се е срещнала с Дофина за втори път след победата при Орлеан, за да го убеди да отиде в Реймс и да бъде коронован като крал на Франция. Табела в средата на дворцовата зала в един от замъците по долината на река Лоара – Замъкът на династията Анжу в Льош, указва мястото. Също в този замък в невероятен лукс е живяла фаворитката на Краля Агнес Сорел. Личността и смъртта й са обвити в мистика. Казват, че нейният начин на живот и екстравагантностите ѝ са засенчвали дори кралицата. Агнес Сорел първа налага модата на дълбоките деколтета, сложните ѝ прически наподобяват пирамиди, роклите ѝ имат осемметрови шлейфове и са обшити със самурени кожи. Кралят ѝ подарява първия обработен диамант. Но на около 25-годишна възраст, докато придружава краля в пътуване до Руан и в очакване на четвъртото им дете, Агнес Сорел изведнъж получава силни болки в корема и след няколко часа умира. Смъртта й поражда съмнения, че е отровена и подозренията се насочват към престолонаследника Луи XI. Тленните останки на Агнес Сорел почиват в мраморна гробница в Катедралата „Сен Орс” до Замъка. 

Най-мистична е тази част от дворцовия комплекс в Льош, която Луи XIе превърнал в затвор за високопоставени политически затворници.  Първият маршрут изкачва 27-метровата кула на Луи XI. На първия етаж се намира тъмницата на кардинал Жан Ла Балю, където за заговор против краля е бил държан три години в желязна клетка. На втория етаж се преминава през залата за изтезания. Накрая изкачвайки се на терасата, пред очите се разкрива прекрасна гледка към цъфналите дървета и къщите на стария град Льош. Вторият маршрут изкачва 36-метрова кула от 11-и век с панорама към новия град Льош. На нея нямах сили да се кача. Третият маршрут слиза в подземията, където е бил затворен и е починал 7-ят херцог на Милано Людовико Сфорца. Покровителят на Леонардо да Винчи, жаден за красотата на изкуството, е изрисувал тъмницата си с уникални фрески, запазени и до днес. Слизайки на 20 метра дълбочина, попадате в средновековно скривалище, от което може да се излезе извън стените на крепостта в случай на опасност. Излизам отново на слънце, зашеметена от това пътуване назад във времето в историята на Франция.

В подножието на историческия хълм със замъка, в старинния град Льош се намира  католическото училище „Сен Дени”. Това е частно училище, към което има и детска градина, което се ползва с много висок престиж. Привлича ученици както от цвета на Франция, така и от цял свят, не само защото неговата диплома е залог за отлична реализация, но и заради доброто възпитание, което дава на децата. Вече 10 години училището организира Фестивал на изкуствата и науката „Сен Дени”, в който посреща деца от различни краища на света. Сред тях два пъти е гостувала Детската вокална група „Радиодеца” с диригент Илина Тодорова.

В 10-ото юбилейно издание на фестивала „Сен Дени” бяха поканени 10 делегации от 4 континента. Още след като пристигнахме на летището „Шарл де Гол” в Париж, в автобуса за Льош се качихме заедно с ученици от Палестина, от Турция и от САЩ. Пред очите ни се редуваха различни красиви природни картини, докато спряхме в приказното средновековно градче, където една след друга пристигаха и делегациите от Италия, Германия, Великобритания, Полша, Финландия и Южна Африка.

По какъв начин да запознаете най-лесно деца от толкова различни култури и да ги накарате да се почувстват уютно и щастливи заедно? След сутрешната неделна служба в църквата на Льош фестивалът започна по традиция с Международен обяд. В него всяка делегация носи и черпи с най-характерното за националната й кухня. Какво харесаха най-много Радиодецата? Първо си сипаха най-много от българския щанд, което ги накара да се почувстват като у дома си, а след това опитаха различни видове бонбони. Първото място беше за полските! На мен най-много ми харесаха френската и италианската кухня с богатството на сирена, салати и кишове. А най-интересна беше възможността да се запознаем с южноафриканската! Щандът на Южна Африка беше точно до нашия и веднага впечатляваше с голяма чиния, пълна с черни буболечки.

Това са червеи мопани, които виреят върху дърветата мопани. Сушени, те са много богат източник на протеини. И са много по-природосъобразна храна, отколкото телешкото месо например. В провинцията могат да се консумират и пресни направо от дървото. Донесли сме и сушени праскови. Южна Африка произвежда и изнася много сушени плодове. И още нещо, което придобива много по-голяма трайност – сушен сладък хляб, който може да потопите в кафето си. Заповядайте и чашка здравословен безкофеинов чай ройбос, който даваме дори и на бебетата, ми каза с очарователна усмивка г-жа Адел Хартли. И моята гордост е, че след около час колебание накрая изядох една сушена черна буболечка. Има много солен вкус и не трябва да се замисляш какво хрупаш, а за това колко е полезна и какво приключение си имал шанс да преживееш!

Беше ми много интересно и да сервирам на българския щанд, където се редувахме с другите възрастни в нашата делегация. Бяхме приготвили луканка, бяло сирене, баница, домашна лютеница и лимонови резенки. Всичко имаше успех, а най-много радост ми донесоха лимоновите резенки, за вземането на които помагах на най-малките детски пръстчета, и домашната лютеница, за която няколко от големите ученици се върнаха с молба да оберем и последното останало по бурканчетата.

След любовта към бонбоните, общото между всички деца от Европа, Азия, Северна Америка и Южна Африка е училището. В един от първите дни програмата на фестивала „Сен Дени” включваше посещения в класните стаи на училището-домакин. Всеки клас беше подготвил флагчета на държавата, която посреща. Защо – ще разберете след малко! Ние, българската делегация, влязохме в VII клас. Представихме се с песен и започнахме да разговаряме. И учителят, и децата имаха много въпроси – какво се учи в българските училища, какви спортове тренират децата, какви са техните класове… Например в „Сен Дени” до VIII класовете са смесени, а гимназията се разделя на мъжка и женска. Имаше и по-трудни въпроси, например какво символизира гербът на България. Помолиха ни да изпеем българския химн и те на свой ред изпяха Марсилезата.

Много е хубаво, защото се запознаваме с много нови хора и споделяме различни култури! Това е много добре за нашето училище и за мен! Досега не знаех нищо за България. Много ми харесаха вашите песни!  Почувствах се щастлив, сподели Карл от VII клас, който за първи път се запознава с български деца.

Минути след това Карл развяваше българското знаме в двора на училището „Сен Дени”. Една от най-хубавите идеи на фестивала е международният парад из улиците на град Льош. Това беше невероятно преживяване, което накара сърцето ми да бие силно от щастие! Представете си всеки клас на училището води по една делегация като скандира името на гостуващата държава и развява знамето й, в дълго мирно шествие из улиците под усмихнатите погледи на гражданите на Льош. Мирно шествие, охранявано от френската полиция, но много шумно и весело! Мисля, че нашият VII клас се беше подготвил с най-много цветни конфети. А скандирането на децата и техния учител ме просълзи отново така, както когато Мюнхенската филхармония под диригентството на Серджу Челибидаке свиреше българския химн при гостуването си в Зала „България”! Отново ще кажа – невероятно силно преживяване, което завърши с обща молитва в двора на училището „Сен Дени”. Всички седнахме в двора – от най-малките дечица от детската градина, също с флагчета в ръце, до най-възрастните преподаватели. Деца от Франция, Италия, Германия, Великобритания, Полша, Финландия, България, Турция, Палестина, САЩ, ЮАР и всички други държави, представени в международното училище „Сен Дени” /например там учат деца от Южна Корея/, всички отправиха със стихове, песни и танци добри послания, с вяра в Бог и с надежда, че можем да продължим да живеем заедно в мир. И тъкмо Песента за надеждата на българската вокална група Радиодеца се превърна в кулминацията на този светъл ден, в седмицата, която светът запомни с три терористични атентата – в Санкт Петербург, в Стокхолм и в Египет.

Фестивалът на изкуствата и науката „Сен Дени” има много интересна организация. Всичко се организира от учениците от гимназията с дискретна подкрепа от възрастните. Фестивалът всяка година има президент – ученик, екип мениджъри – ученици, екип аниматори – ученици, които посрещат и съпровождат през цялото време делегациите. Нашите двама водачи /на българската делегация/ бяха едно красиво нежно френско момиче на име Люси Венсан и едно красиво високо момче, наполовина французин, наполовина българин, на име Жулиен Трибуяр, което помолих да се представи по-подробно специално за вас, слушателите на БНР. Чуйте в звуковите файлове.

Жулиен Трибуяр прекара една седмица по цял ден с българската делегация, внимателен към всички, отговорен при разрешаването на всеки проблем. Деветте момичета от вокалната група Радиодеца бяха очаровани от него, а той беше горд с възхищението им. Покровителстваше ги като голям и като дете игра с тях в битка с цветни пудри, организирана два часа преди откриването на фестивала. Време за почистване нямаше и Радиодецата откриха концерта с цветни кичури в косите в зелено, розово, синьо и оранжево. Но така беше още по-весело!

Нямаше много време за игри и екскурзии в съпътстващата програма на 10-я юбилеен фестивал „Сен Дени”, който имаше много интензивен концертен график. Но пък те бяха незабравими! В неделния ден преди откриването на фестивала, след международния обяд имахме екскурзия до замъка Виландри. Това е замъкът в долината на река Лоара, който се слави с най-обширните и красиви градини. Гледката е смайваща! Елегантната сграда е заобиколена от огромна композиция от великолепно оформени декоративни и зеленчукови градини. Замъкът Виландри е построен от министъра на финансите на крал Франсоа I през 1536 г. на мястото на средновековна крепост, в която през 1189 г. е сключен мир между английския крал Хенри II Плантагенет и френския крал Филип II Огюст. По-късно по-малкият брат на Наполеон принц Жером Бонапарт владее за няколко години замъка Виландри и на втория етаж се намира неговата стая във винено червено с мебелировка в стил ампир, от която има разкошна гледка към декоративните градини на любовта.  В началото на ХХ век испанецът доктор Йоахим Карвало купува замъка, за да излага в него пред публика богатата си колекция картини от Златния век на испанската живопис. Той възстановява и великолепните градини, в които направих много снимки.

Пътувахме по широк път и изведнъж пред нас се явиха чудните полета с цветя. Влязохме в двора и развълнувани, всички се запътихме към входа. Имаше много различни по предназначение стаи на всеки етаж. Вътре в стаите беше много широко, като два хола в едно. Имаше огромен гоблен, който според мен е правен много дълго. Имаше и старинни мебели. Излязохме от сградата. Имаше много красива гледка. Беше като на картичка! Седнахме на една пейка с изглед към езеро, за което се говори, че е във формата на огледалото на краля. В него плаваха два бели лебеда, които видяхме отблизо. Когато си тръгнахме, всички бяхме много доволни, въпреки забраната за снимане, е записало в дневника си със спомени от турнето във Франция едно от Радиодецата – 11-годишната Лилия Христова.

Много интензивна беше програмата на 10-ото юбилейно издание на фестивала, в което международното училище „Сен Дени“ беше поканило 10 чуждестранни делегации – от Италия, Германия, Великобритания, Полша, Финландия, България, Турция, Палестина, САЩ и Южна Африка. Те се представиха с песни, танци, филми и научни презентации. Всеки ден имаше изяви в Голямата концертна зала на града „Агнес Сорел“, в залата и в лабораторията на училището „Сен Дени“, така че и учениците, и делегатите да могат да чуят и видят всичко. Повечето чуждестранни гости бяха в гимназиална възраст. Най-малки бяха децата от България, Палестина и Турция, чиито изпълнения бяха най-добри. В това издание равностойно присъстваха и музикалното, и танцовото изкуство. Сред песните най-силни бяха изпълненията на българските Радиодеца в залата „Агнес Сорел“ и на полските гимназисти в залата на училището. А сред танците най-много овации получиха ярките фолклорни танци на Палестинската трупа и модерните танци на Финландия и Южна Африка.

Домакините от международното училище „Сен Дени“ също се представиха и с музика, и с танци, дори с цели спектакли. Няколко пъти изгледах мюзикъла „Хелоу, Доли“, с който училищната гимназиална трупа е гастролирала тази година в САЩ, както и една оперета. Не може без оперета в родината на жанра Франция! Учителят по музика беше съставил колаж от творби на Жак Офенбах, Флоримон Ерве и Клод Терас, който учениците изпълняваха вдъхновено. И след няколко дни всички си го тананикахме. Чуйте в звуковите файлове кратък колаж от това, което звучеше в зала „Агнес Сорел“ и в училищната зала на фестивала „Сен Дени“.

Детската вокална група „Радиодеца“ с диригент Илина Тодорова се представи на фестивала „Сен Дени“ в Льош с 30-минутна програма български песни от Петър Ступел, Любомир Денев, Васил Делиев, Емил Димитров, Светослав Лобошки и други. Всеки ден децата имаха концерт пред различна детска и младежка публика, която оцени таланта и силната им подготовка. И виждах как пред очите ми израстват като артисти, вдъхновени от контакта с публиката, от бурните аплодисменти като на рок концерт. И когато на припева „Земята, Земята…“ на песента „От Космоса“ на Светослав Лобошки гимназистите започнаха да правят в ритъм дъгички със светлинките на джиесемите си, усетих как нашите деца се почувстваха като истински звезди.

Те са много добри! Всички те са чудесни певци, сигурно всички ще станат големи артисти! Красиви са като ангели, споделиха две деца от делегацията на Южна Африка за изявата на Радиодецата.

Казвам се Шарлот и съм от Париж. Четири години уча тук, тази година завършвам и ще продължа в Университет в Париж. За втори път участвам във Фестивала на изкуствата и науката в Сен Дени. Миналата година водих турската делегация, а тази година отговарям за палестинската делегация. Изморително е, защото има малки деца и ние трябва да ги пазим, но е много хубаво! Всички ние сме заедно, говорим на английски език, смеем се и се забавляваме! Много ми харесват Радиодецата от България! Толкова са сладки! Но как помнят толкова много песни, 10?! Те са малки, а това е такава дълга програма, възкликна една от френските ученички – организатори на фестивала „Сен Дени“.

Обичам ги! Те са толкова жизнерадостни, щастливи и усмихнати и много талантливи певци! Мисля, че всички ги очаква чудесна певческа кариера! И че ще обичат музиката през целия си живот, изрази възхищението си г-жа Майа Хаара, един от преподавателите сред публиката, ръководител на финладската делегация.

Ден преди края на фестивала „Сен Дени“ имаше концерт в Катедралата „Сен Орс” до Замъка в Льош. Мисля, че децата тепърва ще осъзнават каква възможност са имали да пеят на такова място – в църквата от 12 век на историческия хълм, в подножието на който през 6-и век е възникнал град Льош. Концертът беше хубав, а вечерта след това – вълшебна! Със запалени факли в ръце делегациите от Италия, Германия, Великобритания, Полша, Финландия, България, Турция, Палестина, САЩ и Южна Африка слязоха по хълма до стадиона в Льош, където децата пуснаха десетки цветни хартиени фенери в небето и се радваха на великолепна дълга, красива и пищна заря.

На следващия ден беше големият заключителен концерт, в който по традиция се представят всички делегации с най-доброто от програмите си, а сред публиката в зала „Агнес Сорел“ са не само участниците във фестивала, но и гражданите на Льош.

За първи път идвам на този спектакъл и много ми харесва! Има много изпълнители и всички пеят и танцуват много хубаво! Много съм доволна и догодина пак ще дойда! Радвам се, че нашият град Льош има такъв фестивал и нека той да продължава много години… Аз от четири години идвам на този фестивал. Всичко е организирано много добре! Младите хора, които гостуват, винаги пеят и танцуват хубаво и правят хубав спектакъл. Но тази година изданието е най-добро от всички, споделиха две елегантни френски дами, жителки на град Льош.

Изключително е да видиш заедно толкова млади хора от Европа, от Азия, от Северна Америка и от Африка, които се опознават и създават един по-добър свят! Самият аз, преди да започна да работя за града като кмет, работех в голяма авиокомпания и пътувах много. Фестивалът ми напомня за тези времена, за срещите и общуването с много хора. В днешния тревожен свят е много важно да можем да разговаряме по трудните теми. И докато разговаряме по тях, разбираме, че не са толкова трудни! Така младите хора по света биха могли да постигнат съгласие! Вярвам, че Фестивалът на изкуствата и науката в Льош ще бъде един от повратните моменти във вашия живот, ще се върнете малко по-различни във вашите държави! Надявам се, че сте харесали нашия уникален средновековен град в сърцето на долината на река Лоара и ви очакваме отново заедно с вашите родители, каза кметът на града г-н Марк Онжьоно, който покани представители на всички делегации – дете и възрастен, на прием в Общината на Льош.

За мен беше чест по време на заключителния концерт да се срещна и да разговарям със създателя на фестивала „Сен Дени“ – г-н Мартен Шатаньон – потомствен преподавател в католическото училище.
Г-н Шатаньон, чувствате ли се щастлив и горд с това издание на фестивала?
Аз съм много щастлив и много горд! И ние сме големи късметлии, защото времето беше много хубаво. Всички гостуващи групи бяха чудесни! Всички наши ученици и организатори са щастливи! Как беше създаден този фестивал? Нашето училище винаги е било „отворено“ към света. А преди 10 г. гостувах на международна среща в Полша, организирана от фондацията „Робер Шуман“, на която бяха представени училища от цял свят, но предимно от Източна Европа. И по време на разговорите ни един учител каза „Ние имаме страхотен хор!“, друг каза: „Нашият танцов ансамбъл е много добър!“ Аз предложих: „Защо да не ги съберем да прекарат известно време заедно?“ Идеята им хареса и аз я „донесох“ тук, в Льош. А след няколко месеца посрещнахме първите 120 гости от различни държави в училището. Беше голямо предизвикателство къде ще ги настаним, как ще ги изхраним и т.н. Но го измислихме и от самото начало младите хора в училище бяха толкова въодушевени и искаха да участват във всичко. Така се роди идеята те да организират фестивала. За мен като учител е много важно да дам тази възможност на учениците ни да се развиват!
Какво е основното послание, което отправяте и към Вашите ученици, и към гостите на фестивала „Сен Дени“?
Първо, като учител: Можете да учите в клас, но можете да научите толкова много неща извън часовете! Тази седмица учениците ни нямаха много часове, но посрещайки делегациите, младите хора се учат да бъдат търпеливи, да намират решения в различни ситуации. Това са неща, които не се учат в клас, но са толкова ценни в реалния живот! И следващото ми послание, като християнин: да бъдат „отворени“ към света и да осъзнаят, че можем да живеем всички заедно! Знаете ли, в нашето училище миналата учебна година имаше много скръб, защото няколко родители загинаха при терористичните атаки в Париж в края на 2015 г. Едно момче изгуби и родителите си, и всичките си лели и чичовци. И въпреки, че в Льош живеем далече от Париж, това беше голям шок за нас. Така че, посрещайки света, ние даваме знак: „Може да поставяте бомби и да се опитвате да убивате хора, но не можете да убиете приятелството, не можете да убиете щастието! И дори хора с различен произход и религия могат да живеят заедно!" Това е нашето послание!

На 7-и април, отново на летището в Париж, вече на път за дома попитах българските Радиодеца какво ги е впечатлило най-много, с какво ще запомнят най-силно турнето си във Франция. Чуйте в звуковите файлове споделеното от Гергана Бошнакова, Валери Пахарска, Лидия Бойчева, Лилия Христова, Гергана Милчева, Мария Гайтанджиева, Ая Коева, Маргарита Мосховакис и Сара Гушева от Вокална група Радиодеца, както и оценката на тяхната прекрасна ръководителка – Илина Тодорова, и на продуцента Доротея Петрова.

След успеха на 10-ото юбилейно издание на фестивала „Сен Дени” в Льош Вокалната група „Радиодеца” започва репетиции за голям концерт в края на месец май, на който ще бъде представен и най-новият компактдиск на състава.